ИПИ: Въпреки търсенето, почти четвърт от младите не могат или не искат да започнат работа

Според изследване, публикувано от Института за пазарна икономика (ИПИ), 22,6% от младежите в България между 15 и 34-годишна възраст нито търсят работа, нито преминават през някакъв етап от образованието си, тоест попадат в категорията NEETs ("not in edication, employment or training"). "Новите резултати, основани на данните от Европейското изследване на доходите и условията на живот показват обезпокоително високи дялове на NEETs сред ромските и бедните домакинства", посочват авторите на доклада, като допълват, че в тази категория са по-застрашени да попаднат мъжете и "жителите на регионите с по-голяма концентрация на етнически малцинства", докато обратното е вярно за индивидите със средно или висше образование.

Кои региони в страната поставят рекорди в заетостта?

И кои не могат да отлепят от дъното

Най-голям дял на NEETs се наблюдава сред хората във възрастова категория между 30 и 34 години. За разлика от тях, хората на възраст до 19 години (с изключение на живеещите в Южния централен и Югоизточния региони) рядко попадат в тази категория, тъй като те обикновено учат. Териториалната разбивка на данните сочи, че най-висок е делът на младежите, намиращи се извън заетостта и образователните институции, именно в Южния централен регион, където той възлиза на 31,8%. "Това означава, че Южният централен регион надминава по този показател Северозападен регион, който обикновено се смята за най-неблагоприятния регион в страната, що се отнася до състоянието на трудовия пазар."

Анализът показва, че семейния статус и наличието на деца водят до значителни полови разлики при риска от изпадане в категорията на NEETs, като при семействата, обхванати от изследването и от докладите, върху които се базира документът (Европейското изследване на доходите и условията на живот и Наблюдението на работната сила), е много по-вероятно жена с дете да излезе от пазара на труда и от образователните институции в страната. Друг фактор за това е неравенството във възможностите, пред което са изправени младежите в лошо здравословно състояние или със степен на инвалидност.

България е сред лидерите в ЕС по ръст на заетостта

Само две държави отчитат спад

Съдейки по фокусните групи, които ИПИ организира в трите региона с най-висок дял на NEETs, показват, че най-разпространената причина за това един индивид да се намира в тази категория е нереалистичното очакване за доходите на пазара на труда. След нея се подреждат фактори като получаване на пари от други членове на домакинството и липсата на работни места в съответния регион. От организацията посочват и друга интересна често срещана причина за изпадане извън пазара на труда и образователните структури в страната: "Местните експерти не са склонни да препоръчват услугите на частни трудови посреднически агенции, особено когато става дума за търсене на работа в чужбина."

Сред мерките за справяне с проблема, които препоръчват от ИПИ, са назначаването на ромски медиатори в областните центрове, подобряване на мобилността, което може да доведе до улесняване на ежедневната трудова миграция, разширяването на трудовите програми за заетост, така че да обхващат и представителите на възрастовата група между 30 и 34 години и подобряване на сътрудничеството между младежките координатори и бюрата по труда. "Тъй като младите нямат опит на пазара на труда, те имат нереалистични очаквания за заплатите", пишат анализаторите. "Превъзмогването на този проблем е трудна задача. По-сериозното развитие на услуги за кариерно ориентиране и осъществяването на достатъчен брой успешно развили се индивидуални случаи би могло да спомогне и младежките, и ромските медиатори в усилията им по активация."