Дания може да ограничи движението на танкери, превозващи руски нефт през Балтийско море. Поводът е екологичен, но освен това въвеждането на рестрикции може да удари по "сенчестия флот", чрез който Москва заобикаля наложените ѝ ограничения за цените, на които продава петрола си, пише финансовата редакция на портала mail.ru.
Тя цитира и местни експерти, които, очаквано, вещаят скок на цените и риск от военна конфронтация в Балтийско море.
Важни проливи
Почти 40% от износът на руски нефт по море се случва през Балтийско море, като той задоволява около 1,5% от световното търсене. Освен това, обаче, почти половината от експорта с кораби на петролни продукти на страната използва този маршрут.
Приморск и Уст-Луга са най-големите руски нефтени пристанища, като около тях има и гигантска тръбопроводна и железопътна инфраструктура и големи резервоари - даже танкерите да се пренасочат към Мурманск и Новоросийск, едва 20-30% от тях реално ще могат да използват тези пристанища, коментира пред руското онлайн издание изследователският директор на Института за енергетика и финанси Алексей Белогорьев.
Така блокада на датските проливи може сериозно да удари по приходите на Русия от износа на черното злато - а тези пари са от ключово значение за финансирането на инвазията в Украйна.
Защо Копенхаген може да спусне бариерата?
Датският министър на външните работи Ларс Льоке Расмусен заяви преди дни, че Копенхаген възнамерява да ограничи движението на танкери, купени от Русия от 2022 г. насам за продажба на петрол на цени над установения таван от 60 долара на барел.
Факторите са два - и даже не споменаваме заобикалянето на санкциите. На първо място, купените и наети плавателни съдове според Копенхаген са стари и това повишава риска от аварии и нефтени разливи с тежки екологични последици. В същото време, "сенчестият" танкерен флот на Русия не е със застраховки от западни компании - такива не могат да се правят, ако не се спазва таванът за цената на барел от товара.
"Съществува широк консенсус, че сенчестият флот се превърна в международен проблем и са необходими международни решения", заяви Расмусен.
Швеция, Германия, Полша, Финландия и балтийските страни също имат териториални води в Балтийско море.
Отговорът на Русия
Налагането на ограничения върху корабите, преминаващи през проливите, би било неприемливо, заяви пред "Ройтерс" посланикът на Русия в Дания Владимир Барбин.
Безпрепятственото преминаване на кораби през датски води е гарантирано от Копенхагенския договор от 1857 г., който остава валиден и правно обвързващ, каза посланикът и подчерта, че не танкерите, а санкциите представляват заплаха.
Руските експерти твърдят, че средната възраст на танкерите от "сенчестия флот" не се различава от тази в големите компании за морски транспорт. Те споделят мнението, че в Копенхаген сами не биха се решили на блокада и са били подтикнати от САЩ и други западни страни. Алексей Белогорьев припомни, че Дания забави и сертифицирането на "Северен поток-2" - отново по екологични причини.
Той е на мнение, че спиране на танкерите, с които Русия заобикаля тавана на цената на петрола, ще доведе до поскъпване на глобално равнище. Виталий Громадин от инвестиционната компания "Мир Инвестиции" може да се премине границата от 100 долара за барел, като така Русия би била компенсирана за намаления обем на износа.
Игор Юшков от Фонда за национална енергийна сигурност очаква по-скоро Копенхаген формално да откаже някои от услугите за преминаващите кораби, като например лоцманско придружаване. Това може да забави трафика, но не и да го спре.
И тримата руски експерти не изключват вариант, при който Москва ще съпровожда с военни кораби своите "сенчести" танкери през териториалните води на Дания. Това повишава неимоверно риска от пряк сблъсък между Русия и натовските страни. А ако това се случи, определено Балтийско море няма да е отворено за никакви руски танкери - "сенчести" или не.