Шокът за глобалната икономика от разпространението на коронавируса беше по-бърз и по-тежък от предизвикания такъв от глобалната финансова криза през 2008 година и дори от Голямата депресия.

При тези два предходни епизода в историята фондовите пазари се сринаха с 50% и повече, кредитните пазари бяха замразени, като последваха масови фалити, рекордна безработица над 10%, а брутният вътрешен продукт (БВП) се сви на годишна база с 10% и повече.

Всичко това обаче се разви в рамките на три години. В настоящата криза същите макроикономически и финансови резултати виждаме в рамките на три седмици. Това пише в анализ по темата професорът по икономика в Бизнес училището към Нюйоркския университет Нуриел Рубини в анализ за Световния икономически форум.

"По-рано този месец бяха необходими 15 дни на американският фондов пазар да навлезе на меча територия (тя отбелязва 20% спад от достигнатия последен пик) и това беше най-бързият такъв спад в историята. Сега пазарите са с 35 на сто надолу, кредитните пазари са ступор, а кредитните спредове скочиха до нивата от 2008 година", посочва той.

Експертът дава пример прогнозите на компании като Goldman Sachs, JP Morgan и Morgan Stanley, според които американският БВП може да спадне на годишна база през първото тримесечие с 6%, а през второто - с между 24 и 30 на сто. Междувременно американският финансов министър Стивън Мнучин предупреди, че безработицата в страната може да стигне връх над 20%.

"С други думи всеки компонент на търсенето - потреблението, капиталовите разходи, износът, са на безпрецедентно свободно падане", казва Нуриел Рубини и добавя:

"Докато повечето анализатори очакват спад във V-образна форма - рязък спад на продукцията за едно тримесечие и след това бързо възстановяване, трябва да е ясно, че кризата сега е нещо съвсем различно. Сега свиването не е нито V-, нито U-, нито L-образно (рязък спад, следван от застой). По-скоро то изглежда като I - вертикална линия, представляваща срива на финансовите пазари и на реалната икономика.".

В подкрепа на своята идея професорът по икономика посочва, че подобно "заключване" на икономическата активност не е имало по време и на Голямата депресия, и Втората световна война, каквото сега виждаме в Китай, САЩ и Европа.

По неговите думи в най-добрият случай спадът в глобалната продукция ще бъде остър, но краткосрочен, като той ще започне да се връща към растеж през четвъртото тримесечие на годината. Според него този сценарий е осъществим при наличието на няколко условия.

На първо място САЩ, Европа и другите засегнати икономики ще трябва да въведат стриктни мерки за тестване, проследяване и лечение на коронавируса, да налагат карантини и пълно блокиране по примера на Китай. Нуриел Рубини посочва, че тъй като разработването и широкото разпространение на ваксина срещу COVID-19 може да отнеме 18 месеца, тези мерки може да важат за този период.

Като второ условия професорът посочва действията на централните банки, които трябва да бъдат насочени към още количествени облекчения, понижаване на лихвите до нула или до отрицателно равнище, както и облекчаване на кредитирането.

На трето място Нуриел Рубини посочва необходимостта от масивни фискални стимули, включително директна парична подкрепа за домакинствата. В резултат на това той посочва, че може да се очаква фискалните дефицити в развитите икономики от нива от около 2-3% от БВП да нараснат до 10% и повече.