Какъв икономически ефект за България от войната в Украйна очаква БНБ?

България има най-съществена експозиция към конфликта в Украйна по линия на вноса на суров петрол, природен газ и ядрено гориво от Русия и по линия на наблюдаваното покачване на цените на основни суровини след началото на войната. Това става ясно от последната тримесечна прогноза на Централната банка на България.

БНБ прогнозира растежът на икономическата активност в страната да се забави до 2.1% през 2022 г. Низходящата ревизия на растежа на реалния БВП спрямо прогнозата от декември 2021 г. възлиза на -1.5 процентни пункта.  Забавянето спрямо 2021 г. ще се дължи на по-слаб растеж на частното потребление и на по-голям отрицателен принос на нетния износ.

Забавянето на растежа на частното потребление в прогнозата за 2022 г. до 2.7% се дължи както на високата база от 2021 г. (8.0% растеж), така и на негативните ефекти от прогнозираното ускоряване на инфлацията върху реалния разполагаем доход на домакинствата и върху потребителските нагласи.

В допълнение войната в Украйна се очаква да окаже негативен ефект върху потребителските нагласи и съответно върху склонността на домакинствата да потребяват.

БНБ прогнозира, че годишната инфлация ще продължи да се ускорява през първите девет месеца на 2022 г., след което слабо ще се забави до 9.6% в края на годината. За сравнение в предишната прогноза бе заложено ускорение на годишната инфлация до 7.5% в края на настоящата година.

Според документа действителната величина на инфлацията (според конструираното вероятностно разпределение) се очаква да бъде в сравнително широк интервал в края на годината - от 6.4% до 15.2%, като вероятността за това се оценява на 60%.

Ето как ще се отразят 100 хиляди украински бежанци и двуцифрена инфлация на заплатите в България

Министерството на финансите очаква по-нисък растеж на БВП през 2022 и 2023 година

БНБ очаква групата на храните да има най-висок принос за инфлацията в края на 2022 г., следвана от базисните компоненти и енергийните продукти.

"Това ще се определя от проявлението на преки и косвени ефекти от по-високите международни цени на основни селскостопански продукти и енергийни суровини (петрол, природен газ и електроенергия), които ще продължат да оказват влияние за повишаване на разходите за производство на фирмите", разбираме още от прогнозата.

Други фактори с проинфлационно влияние са прогнозираното увеличение на разходите за труд, както и допусканията за растежа на потребителските цени на промишлените стоки в основните търговски партньори на България.

УниКредит Булбанк: Охлаждане на имотния пазар и 13% средногодишна инфлация през 2022-а

Ръстът на цените на храните ще достигне пикови стойности от малко над 20% на годишна база

Очакванията са темпът на нарастване на хармонизирания индекс на потребителските цени да се забави до 3.9% в края на 2023 г. (и да бъде в интервала от -0.2% до 10.3% при 60% вероятност) и 3.1% в края на 2024 г. (интервал от 1.8% до 11.7% при 60% вероятност).

По отношение на прогнозата за инфлацията съществуват рискове за по-силно нарастване на цените спрямо базисния сценарий за целия прогнозен хоризонт. Тези рискове са свързани главно с динамиката на цените на суровините на международните пазари спрямо технически заложените в текущата прогноза външни допускания. Други рискове произтичат от възможни промени в регулираните цени на електроенергията, ВиК услугите и топлинната енергия за битови потребители с оглед на същественото поскъпване на енергоизточниците, което все още не е отразено в тези цени.