Когато цената на тока скочи с две трети само за ден, това определено говори зле за енергетиката на съответната държава. Когато, обаче, този скок е едва трети или четвърти по големина в региона, ситуацията казва много и за начина, по който са свързани системите от централи, далекопроводи и подстанции - а и за това колко готови сме за едно бъдеще с още по-екстремен климат.
В България средната цена на продаваната на свободния пазар електроенергия за днешния 25 юни е 397,80 лева за мегаватчас - стойност, невиждана от 2022 г., когато имаше и пробиви над 1000 лв./MWh. За сравнение, вчера (24 юни) токът за индустриалните потребители и тези, избрали да го купуват от борсата, беше за под 240 лв. за мегаватчас.
Днес в слота 20:00 - 21:00 цената достига 825,22 лв./MWh. Причината тогава токът да е най-скъп е, че от системата отпадат фотоволтаичните централи (около и над 50% от генериращите мощности през деня по данни на Електроенергийния системен оператор), докато температурите остават високи и заедно с тях - потреблението на електроенергия за охлаждане.
Освен това, в момента АЕЦ "Козлодуй" работи само с един реактор - шести блок е спрян за ремонт. Няма и системи за съхранение на енергия от ВЕИ.
Абсолютно същата е средната цена на тока и в Румъния, като причините са сходни - вечер е горещо, няма ток от слънце, а местната атомна централа не работи на пълна мощност.
Има обаче още нещо, което допринася за сложната (и скъпа) ситуация на свободния пазар на ток.
Трансгранична волтова дъга
Ако през миналата седмица при по-ниски цени тези у нас бяха най-солените в ЕС, то в момента България и Румъния си делят едва третото място. Абсолютен "шампион" е Хърватия с 289,08 евро за мегаватчас - 141% скок на дневна база. На второ място е Унгария с 224,17 евро за мегаватчас - повече от двойно по-скъпо спрямо вчера.
Това се случва след невиждания от 20 години срив на европейската електропреносна мрежа. В петък всички в Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина и част от потребителите в Хърватия останаха без ток за часове при 40-градусов пек. Електропреносните мрежи на държавите в региона са свързани, но високите температури им се отразяват и повишават риска от аварии.
Европейската организация на преносните оператори ENTSO-E започна разследване. Според албанските власти 400-киловолтов далекопровод е излязъл от строя заради пожар. Анализът на босненския ЕСО обаче показва, че проблемът е започнал от друго трасе в Албания - това, което я свързва с мрежата на Гърция. Освен това подобен инцидент е бил избегнат ден по-рано само заради бързата реакция на диспечерите в бившата югорепублика.
В същото време от платформата за наблюдение на мрежите Gridradar съобщи за специализираното издание Montel, че три минути преди "катастрофалната повреда", звеното за наблюдение в сръбската столица Белград е докладвало за недостиг на енергия. В същото време изглежда е имало свръхпредлагане на електроенергия на гръцкия остров Крит.
"В този момент е бил прекъснат важен електропровод и още електропроводи са излезли от строя (вероятно поради претоварване) и са довели до катастрофалното прекъсване на електрозахранването", посочват от Girdradar.
Проблемите очевидно не са напълно преодолени и това е видно по високата цена на тока на борсата в Унгария - именно през нея минава много от електроенергията (в т.ч. и от Румъния и България), която след това се изнася към намиращата се в дефицит Хърватия, коментира пред "Капитал" брокерът на електроенергия от ТФС Васил Вангелов.
По повод цялата ситуация от чешката технологична компания Nites Group коментираха в социалните мрежи, че инцидентът доказва, че "мрежите в нашия регион все още не са достатъчно интелигентни".
Затова и модернизацията трябва да започне веднага: "Интелигентните мрежи, с помощта на цифрови инструменти като изкуствен интелект и интелигентни софтуерни платформи AMM и MDM, са в състояние да предсказват и предотвратяват този вид събития и да помагат на доставчиците на енергия да управляват прекомерното търсене и натоварване, както на ниво пренос, така и на ниво разпределение".
USD
CHF
EUR
GBP
