След четири години препирни, критики и откровена враждебност, Европа отново диша спокойно: най-накрая Доналд Тръмп си отива. Старият континент се радва на загубата на Тръмп; неговоро управление предизвика тревожност и гняв в региона. Опасенията бяха, че втори мандат ще предизвика пълен колапс на трансатлантическите отношения, опора за просперитета и стабилността на Европа след Втората световна война, пише Politico.

А Джо Байдън, дългогодишен радетел на близките връзки между Европа и САЩ, има прекрасни отношения с някои от най-важните лидери на Стария континент, включително Ангела Меркел. Така само за една нощ тонът се промени от враждебен на такъв, изпълнен с взаимно уважение. След четирите години на Тръмп, европейските политици виждат управлението на Байдън като златна възможност за подобряване на транслантическия алианс и за нова посока за следващите десетилетия в отношенията.

Тези настроения може и да са твърде оптимистични. Но дори и да не са, стои въпросът дали Европа ще успее да се възползва от момента. А в свят, който се бори с пандемия, потенциална екологична катастрофа и надигане на авторитаризма, Старият континент трябва да го направи.Байдън може и да чувства Европа по-близка, но това не значи, че ще е лесен партньор. Както Обама, той ще даде ясен знак, че европейците трябва да спрат да говорят и да започнат да действат, ако искат да са равни партньори на САЩ.

Ето къде стои Байдън по някои ключови въпроси:

Търговия

Тръмп смяташе Европа за "враг" в търговията и въведе мита, включително върху стоманата и алуминия, внос от континента, както и върху европейските вина и други стоки. Макар че тонът на Байдън ще е по-мек, едва ли всички мита ще бъдат премахнати веднага.

Причината е, че демократите бяха заслепени от потенциала на свободната търговия през 2016 г. Докато Тръмп не дойде на власт, републиканците бяха големите защитници на свободната търговия. А демократите, традиционно партия на американските работници, също се качиха на този влак. Докато не загубиха през 2016 г., обвинявани, че са се превърнали в част от "глобалния елит".

Тръмп превърна търговията в първостепенен политически въпрос в американската политика. И това означава, че макар да бъде по-лесно да бъде постигнато споразумение с администрацията на Байдън, преговорите няма да са лесни. Особено предвид факта, че търговският дефицит на САЩ с Европа достигна цели $170 млрд. Когато става въпрос за желанието на Европа да въведе дигитален данък за технологичните гиганти, както и когато говорим за дългогодишния спор за Boeing и Airbus, лесни решения няма.

Но Байдън все пак може да отвори вратата за подновяване на трансатлантическото споразумение за свободна търговия. Последният опит, направен от Обама, умря в последния момент заради критики и от двете страни на океана. Но европейските лидери сега имат желание да подновят разговорите, особено когато икономиките страдат заради пандемията.

Околна среда

Проблемите на околната среда със сигурност ще заемат вниманието на Байдън. Победата му дойде твърде късно и САЩ вече излезе от Парижката сделка, но това не означава, че страната не може да се присъедини отново. И той ще го направи.

За Европа това ще е важен знак, който ще покаже, че САЩ възприемат сериозно заплахите, свързани с климатичните промени.

А самият Байдън даде знак, че иска САЩ да се отърват от старите изкопаеми горива.

Китай

Отношенията между Китай и САЩ са обтегнати - и това едва ли ще се промени скоро. Нещо повече, твърдението, че Китай представлява заплаха за интересите на САЩ в дългосрочен план, е едно от малкото, по което демократи и републиканци са съгласни.

Европа все още не е на това мнение. И не е ясно дали и кога ще започне да мисли така за Поднебесната империя.

Голямата пречка е Германия, която има силни търговски връзки с Китай. Байдън ще поиска от Берлин и другите европейски столици да се присъединят към коалицията от демокрации, водени от САЩ, която да спре растящото влияние на Китай на международната сцена. И Вашингтон ще продължи да настоява за изключването на Huawei от 5G мрежите.

Отбрана

Два процента все още значат два процента. Обещанието, което страните от НАТО дадоха през 2014 г., а именно повишаване на разходите за отбрана до 2% от БВП, е приоритет и за Байдън - макар че той вероятно ще бъде по-мек от Тръмп в напомнянето.

Байдън ще даде и да се разбере, че Европа ще трябва да поведе усилията на континента в париране на опитите на Русия и Китай да се настанят удобно тук.

Близкия изток

Каквото и да е мнението на всички за Тръмп и външната му политика, никой не може да отрече, че той постигна прогрес в Близкия изток, намалявайки напрежението между Израел и някои от съседите ѝ.

Така за Байдън може да е по-трудно да отмени излизането от ядрената сделка с Иран. А и поведението на Техеран в последно време също е пречка. Страната отново обогатява уран и е все по-враждебна към съседите си.

ЕС пък смята ядрената сделка за едно от големите си постижение и очаква САЩ да се включат отново в нея. Но вероятността не е особено голяма.