„От всички Централно- и Източноевропейски страни, които се присъединиха към ЕС, Румъния изглежда има най-здрави връзки с комунистическото си минало", гласи коментар, публикуван в EUROOBSERVER.

Ако в някой страни преходът протичаше успешно, както например Словения сега е горд член на Еврозоната и следващата година ще държи президентството в ЕС, Румъния отново е доминирана от политици от старата гвардия от бившата комунистическа партия, които дават най-доброто от себе си за да възпрат или да разводнят реформите, започнали през последните две години.

С отнетия мандат на президента и отстраняването на всички реформистки министри от кабинета, положението надмина даже и най-лошите сценарии за развитие на ситуацията след присъединяването към ЕС на първи януари.

Новата политическа конфигурация около либералния премиер министър Калин Таричану използват всеки механизъм на демокрацията, който е на тяхно разположение, за своите недемократични цели: отлагане на Европейските избори от страх да се срещнат лице в лице с гласоподавателите, „импийчмънт" на президента Траян Басеску, за което няма конституционни основания, чистка в кабинета за да се отстранят активните министри, които са били твърде близо до президента.

Миналата седмица мнозинството в парламента гласува за отнемане на президентските правомощия на Басеску, макар Конституционния съд да постанови, че той не е надхвърлил конституционните си права. Но след като постановлението на съда има само „съветна функция", парламентът можеше да върши своето.

Социалистът политик от старата гвардия Николае Вакарою, говорител на сената, за един месец пое задълженията на временен президент. На 20 май е насрочен референдумът за импийчмънта на президента, но тъй като Басеску е най-популярният румънски политик в момента, най-вероятно той ще бъде реабилитиран.

Но планът на социалистите не е спрял дотук. Те искат промяна в конституцията за отслабване на президентската власт, внасяйки също и предложение за поправка, че президент с преустановени правомощия никога не може да управлява отново.

Възвратими реформи

Наскоро съоръжената „Черна коалиция" - за която румънските гласоподаватели никога не са гласували - се бори за голям кокал. Четирите парти на „Черната коалиция" - Либерали, Социалисти, партията на етническите унгарци UDMR и малката консервативна партия на бившия агент на комунистическите тайни служби и медиен собственик Дан Войчулеску  - се опитват да запазят привилегиите си и ненаказуемостта, от която са се ползвали досега.

Европейската комисия изглежда очакваше нещо подобно, когато настояваше за „продължаващи и невъзвратими реформи". Едва четири месеца след влизането на Румъния в ЕС, стана ясно, че дори механизмите за след-присъединителен мониторинг въведени от Брюксел и заплахата на предпазните клаузи не могат да окажат някакво влияние на румънските политици.

Доказателството: новият правосъден министър Тудор Чиуарию, който се опитва да се дистанцира колкото е възможно повече от предшественичката си  Моника Маковей - реформатор и привърженик на ЕС. Говорейки за приоритетите си, Чиуарию е казал: „Интересувам се от нуждите на гражданите, а не да угодя на Брюксел и да получавам хубави фрази в мониторинговия доклад".

Разбира се, младият и много мотивиран политически министър не е успял да обясни защо тези двете непременно трябва да са в конфликт.

Без смелите реформи и мерките за борба с корупцията, които уволнената наскоро Маковей въведе, Румъния вероятно нямаше да влезе в ЕС на 1ви януари. Но новият министър на правосъдието подчертава, че не искал да бъде „Робин Худ" след това, което той е нарекъл „Жана д'Арк".

Румъния се връща към клептокрацията

Внимателният и често твърде дипломатичен подход на ЕС може в този случай да излезе погрешен и да увековечи начин на действие, който ще изложи и самия Брюксел.

Президентът на Комисията Жозе Мануел Барозу през миналата седмица е изразил желанието си за разрешаване на кризата посредством „румънските институции с пълно уважение към демократичните и конституционните принципи колкото се може по-скоро".

Без да иска да взема страна, Барозу е напомнил и на президента, и на премиера на Румъния техният ангажимент да се борят с корупцията и да реформират съдебната власт.

Но обещанията от временния президент, „Черната коалиция" и новият министър на правосъдието наподобяват твърде много това, което социалистите ловко правеха по време на преговорите за членство на Румъния в ЕС през 2000 - 2004: плитки обещания, институции които рабоят перфектно на хартия и никаква действителна реформа.

Властта на закона и края на времето на безнаказаността, за които се мислеше, че са се задържали в Румъния през последните три години, изглежда са краткотраен успех на малка групичка реформатори, които сега са изтласкани.

Връщането на Румъния към клептокрацията ще е опустошително за гражданите и бизнес средата.

Но определено „Румънската излагация" ще докаже, че нежната сила на ЕС понякога е твърде нежна. Това става особено видно, когато насреща са стари комунистически функционери с десетилетия опит в подправяне на финансовите данни, корупция и обещания, които никога не се изпълняват.

Валентина Поп, автор на статията, е редактор по европейските въпроси в румънския ежедневник "Romania libera"