От Атина до Сеул правителствата по света увеличават минималната заплата, търсейки начин да отговорят на очакванията на гласоподавателите след години на слаб растеж на заплатите и увеличаващо се неравенство, пише The Wall Street Journal.
Колко високо може да стигне минималната заплата преди разходите да надхвълят ползите?
Отговорът може скоро да стане ясен, след като няколко големи икономики тест ключов праг: минимална заплата над 60 процента от средната.Ако минималното заплащане бъде над този праг, това може да намали смисъла за компаниите да наемат нискоквалифицирани работници, а вместо това да инвестират в автоматизация.
Във Великобритания министърът на финансите Филип Хамънд даде да се разбере през март, че иска да повиши минималната заплата над 60 процента от средната за работещте на възраст 25 и повече. Правителството на Южна Корея вече увеличи минималната заплата с над 30 процента от 2017 г. насам до $7,20 на час, или около две трети от средното заплащане, по данни на ОИСР.
В САЩ демократите обмислят закон, който ще увеличи над два пъти минималното почасово заплащане до $15 на час, или почти 70 процента от средното. Шест щати, включително Калифорния и Ню Йорк, вече имат подобни планове.
Минимална заплата от около 50% или 60% от средната се равнява на международните средни нива сред по-богатите икономики, но интересът към увеличаването на това ниво е голямо. Засега резултатите са смесени.
Доскоро Франция и Португалия имаха най-високите минимални заплати сред богатите икономики при малко над 60% от средните. И двете държави с години неуспешно се бореха с младежката безработица.
"Не знаем дали 60% е правилното ниво", казва Андреа Гарнеро, икономист в ОИСР. "Единственият начин да разберем е проба-грешка".
Унгария увеличи минималната заплата до 57% през 2002 г. от 36% само две години по-рано. След реформата, един от десет нископлатени служители загубиха работата си, докато останалите 90% получиха 50% увеличение на заплатите.
Загубата на работни места е ниска, в сравнение с огромното увеличение на заплатите на останалите, и се наблюдаваше основно в компании, концентрирани в износа към други пазари. Компаниите, които бяха най-засегнати, увеличиха капитала си - знак, че са заменили служителите с машини.
Изследване в Китай открива подобен развой на събитията: производствените компании в регионите с най-голямо увеличение на минималната заплата са автоматизирали някои рутинни задачи, които преди това са били грижа на служители.
Във Великобритания увеличението на минималните заплати засега носи повече ползи, според доклад на независима агенция, която съветва правителството. Минималното заплащане на Острова се е повишило далеч по-бързо от средното и от инфлацията, откакто концепцията бе приета преди две десетилетия. През следващата година тя ще достигне 60 процента от средната заплата.
Изследването показва, че тази политика е увеличила приходите на най-нископлатените работници с около 5 000 паунда годишно, изчистени от инфлацията, без да доведе до закриване на значим брой работни места. На фона на Brexit безработицата във Великобритания е 3,9 процента - най-ниската от 1975 г. Отчасти, това се дължи и на напусналите Острова европейци.
Берлин въведе национална минимална заплата за първи път през 2015 г. при €8,50 на час, или почти 50% от средната. Промяната не е имала особен ефект при заетостта, според Марко Калиендо, професор по икономика. Безработицата в най-голямата европейска икономика намаля до 3,2 процента, рекордно дъно.
Въпреки това приходите на служителите почти не са се променили, тъй като компаниите компенсират по-високите разходи на час с по-кратък работен ден - и по-ниска заплата.