Независимо от последното разширяване на Европейския съюз, най-големите държави Франция, Великобритания и Германия са увеличили тежестта си в процеса на вземане на решения в Съвета на Европа, показват резултатите от изследване на шведски учен, цитирано от EUOBSERVER.

Италия влияе по-слабо от икономическата, историческата и демографската си тежест, докато някои по-малки европейски държави поради харизматичната сила на своите представители са доста влиятелни - пише в доклада, наречен „Силата за споразумения в Съвета на Европа" (Bargaining Power in the European Council).

Съветът на Европа - среща на лидерите на ЕС - се провежда четири пъти годишно. След 2004 г. и особено след 1ви януари 2007 това е доста пренаселено място. Все по-голямо е значението на силата за постигането на общи споразумения, но също и при двустранните преговори.

Изследването на професора по политология от Стокхолмския университет Йонас Талберг (Jonas Tallberg) е било представено в началото на седмицата в Брюксел. То включва интервюта с настоящи и бивши членове на Съвета на Европа, премиер министри и президенти, както и с еврокомисари, министри на външните работи и национални посланици в ЕС.

Интервюираните споделят опита си за начина, по който се осъществяват преговорите на най-високо ниво в ЕС и се опитват да отговорят кои страни имат най-силно влияние в ЕС и защо.

Независимо от процеса на разширяване, трите големи Франция, Великобритания и Германия напоследък са увеличили влиянието си при определяне решенията на ЕС, макар формално всички страни членки имат равна тежест на гласа си.

„Съветът на Европа по-скоро е едно негостоприемно място за малки и средни по размер страни", казва авторът. Това се обяснява с характера на преговорния процес: преговаря се зад закрити врати, което дава възможност за по-голяма спрямо другите институции на ЕС демонстрация на сила.

Талберг обяснява: страната президент се събира с големите и уточнява с тях за какво иде реч, а след това решението се представя пред по-малките и те се питат дали са съгласни или не.

Например премиерът на Люксембург Жан - Клод Юнкер, добре известна фигура, казва: „Гласът на по-големите тежи повече. Разбира се не го признаваме, но трябва да се признае, че географията и демографията си играят ролята".

Бившият датски премиер Пол Нюруп Расмусен обяснява промяната в ролята на държавните глави в преговорите на ЕС: „В старите дни те просто се срещаха и си говореха за нещата. Днес те прекарват значително време в телефонни разговори подготвяйки се за срещи с колегите си ... говорим за стратегически мрежи".

Представител на по-малка страна посочва, че е очевидно преимуществото на по-големите държави. „В двустранна дискусия относителната им тежест винаги е по-голяма".

Все пак правилото си има изключения. Италия, четвъртата по размер страна членка на ЕС е доста по-слаба от други държави със сходен размер, което се дължи на нестабилната вътрешна политика и доскоро на „непредвидимостта на Силвио Берлускони като премиер министър".

„Италия не е една от четирите големи страни членки. Испания се стреми да измести Италия, но неуспешно, а Полша трябва да признае, че не е една от тези големи държави", посочва висш служител.

По сходен начин Германия няма много тежест по въпроси за сигурността, тъй като военният й капацитет е ограничен - независимо, че е най-голямата икономика на съюза.

В определени случаи малките държави могат да повишат значението си, както в случая със скандинавските държави по въпросите за заетостта и околната среда и с частично включените държави като Кипър във връзка с въпроса за Турция.

Интервюираните са потвърдили, че системата за шест-месечна ротация на президентството е благоприятна за малките държави, давайки им редкия шанс да определят дневния ред и да приложат дипломатическите си умения.

Финският президент Ерки Туомойя е казал: „Дори и президентството на малка страна, ако е успешно и си свърши домашната работа, може да има голямо влияние. Страната президент е винаги номер едно".

В обсъжданата конституция на ЕС, едно от предложенията е да се засили Съветът на Европа като орган, въвеждайки полу-постоянен президент. Тази мярка ще засегне малките държави, които получават извънредно влияние посредством сегашната система.

И накрая, важен фактор за постигане на преговорна сила са личните качества на лидерите на ЕС и възможността им да печелят авторитет, уважение и доверие сред европейските си колеги.

Интервюираните са описали френския президент Жак Ширак като „умен и устойчив" макар и арогантно „политическо животно", докато бившият германски канцлер Герхард Шрьодер е описван като „учудващо тих, без интерес в политическата игра, често незаинтересуван от дебата".

Влиянието на Тони Блеър било по-слабовато, отколкото неговите ПР специалисти искали да изкарат. Берлускони пък бил лидерът-грубиян и си бил присвоил ролята на комедианта на ЕС.

Интересно е, че лидерът на малката страна Люксембург е доста влиятелен. Участник в изследването е казал: „Колко пъти трябва да се умножи теглото на Юнкер, идващо от неговите лични и човешки качества? Юнкер вероятно тежи повече от държави с 12 или 14 милионно население".