Европейските земеделци се подготвят да торят почвата след зимата. Рекордните цените на торовете обаче не им оставят особен избор: или ще трябва да използват по-малко, или да прехвърлят разходите нагоре по веригата, пише Bloomberg.
За тези, които гледат суровини като царевица и пшеница, сега ще е първият път, в който се оказват изложени на кризата с торовете, подхранена от недостига на енергия. Нужните химикали вече струват далеч повече. Европа страда, тъй като производителите на торове забавиха или спряха временно дейност заради високите цени на природния газ. Според руската VTB Capital недостигът на торове на Стария континент може да достигне 9 процента от годишните нужди през първото полугодие на 2022 г.
Заради недостига се прогнозира и продължаващ ръст на цените на храните.
Множество земеделци изчакват с купуването, като се надяват, че цените ще се успокоят през следващите седмици. Много от тях планират и да употребят по-малко торове.
В Унгария употребата на азотен тор ще спадне с 30-40 процента този сезон, което пък ще намали реколтата, според Раско, агрикултурен икономист със собствени ферми. "Ако има суша към края на април и май, ефектът ще е още по-унищожаващ, тъй като азотът помага на растенията да преживеят сухите дни", казва той.Георги
Именно азотните торове са ключови за пролетния растеж в Европа и се използват от февруари нататък. Те са и най-засегнатите от енергийната криза, тъй като производството им използва газ.
В последните дни цените на природния газ спаднаха драстично и някои от големите производители на торове като Yara International възстановиха капацитета си. Но положението все още е тежко и предлагането е ограничено.
valiton
на 22.01.2022 в 23:50:05 #1По-висока цена за азотен тор при пролетно подхранване (при липса на запаси от миналата година) означава залагане през по-следващата година на по-голям дял на фуражна пшеница (каквито са всъщност преобладаващите характеристики на западните сортове пшеница ползвани за хляб). Това означава и повече площи на които сеитбообръщението (нестандартно двукратно през вегетационния период) с царевица за фураж не изисква азотни торове, още повече, че валежите са осигурили добра запасеност за израстване на зелена маса (без какалашки). Така инфлационният натиск от поскъпващото изхранване на с.с.животни ще намалее през по-следващия вегетационен период, но намалената белтъчна пълноценност ще постави повишени изисквания към обработването във фуражните заводи (микс със смески от високобелтъчни фуражни растения). Но азотния тор е минимален дял в разходите за отглеждане на пшеница - по-голямо е значението на фосфорният тор, който формира качеството на хляба. Ако следзимното броене на презимувалите растения посочи нужда от наднормени количества на азотен тор нужен за компенсация на оределия посев, едва тогава може да се каже, че поскъпналата амониева селитра е от критично важно значение за зърнения баланс: до момента студовите характеристики на зимата не показват достатъчни причини за разреждане на следзимната плътност на посева - незначителното арктическо влияние през началото на декември (BG 2021 г.), както и сегашното януарско слизане на студени въздушни маси от север, не могат да повлияят, на успешно встъпилите в зимния сезон пшенични посеви, които като цяло са силно студоустойчиви, предвид правилните срокове на сеитба (окт., ноем. 2021 г.). Съвсем скоро трендът ще се обърне, и океанските въздушни маси от запад, заедно със средиземноморските циклони, отново ще отместят линията между въздушните налягания във възходяща посока над Черно море, като Европа и Балканите наново ще се завият с одеяло подхранвано от африкански въздух и топлото буфериращо крайбрежно океанско течение.