Къде парите ви ще се чувстват най-уютно? Швейцария е сигурен финансов пристан за цял свят, но страната не е част от ЕС. Истинският данъчен оазис на Общността е Люксембург. При това напълно законно. Как го постига?

Какво очаква всеки вложител от своята банка? Отговорът гласи: висока сигурност за парите си, добри печалби и възможно най-ниски данъци. Такива условия предлагат така наречените "данъчни оазиси", някои от които се намират насред Европа. Малкото херцогство Люксембург например е сред страните-основателки на ЕС и гарантира изключителна надеждност на вложенията. Финансовият министър на страната Люк Фриден обаче не е съгласен с определението "данъчен оазис": "Ние сме финансово средище в Европа, но не окуражаваме никого да укрива данъци", посочва той.

Финансово средище и то какво - Великото херцогство е в топ 10 на световните финансови центрове и държи второто място в света по обем на инвестиционните фондове, възлизащи на 2,1 трилиона евро. В Люксембург са се настанили 141 банки от 26 страни, които очевидно ценят банковата тайна и строгото законодателство срещу прането на пари, едновременно с благоприятната данъчна политика и прагматичната администрация.

Състезанието за най-ниски данъци

Много мултинационални компании имат свои представителства в държавата-джудже и облагат печалбите си с възможно най-ниските данъчни ставки. При това всичко е напълно легално, тъй като не противоречи на европейското законодателство. Тези парични потоци от чужбина осигуряват на жителите на херцогството най-високите в целия ЕС доходи на глава от населението - нищо чудно, че страната ревностно защитава своя бизнес-модел.

Според действащите правила в ЕС данъчната политика се определя от отделните национални държави, които се конкурират помежду си с различни данъчни ставки. Така например в Малта бизнесът не плаща никакви данъци, в Кипър важи 10-процентна данъчна ставка, в Ирландия - 12,5 на сто и т.н. В ЕС няма единна дефиниция за данъчен оазис. Ако приложим критериите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) със седалише в Париж, то нито една европейска държава не може да бъде смятана за данъчен оазис.

Ниските данъци, привличащи фирми, които търсят начин да избегнат високите данъчни ставки в собствените си страни, не са нелегални, но са удар срещу чувството за справедливост на данъкоплатците в родината им. На по-различно мнение са финасовите министри на Люксембург, Латвия и Словакия - три страни с по-ниски данъци от тези в Германия или Франция. Те посочват, че страните с високи корпоративни данъци са в състояние да намаляват ставките в определени моменти, за да привличат чужди капитали.

И Германия ли?

Британската неправителствена организация Tax Justice Network има своя собствена скала за оценка на данъчните оазиси, в зависимост от големината на финансовия център и строгостта на банковата тайна. Според този индекс Швейцария е №1 сред данъчните оазиси, следвана от Каймановите острови и Люксембург.

Интересно е, че Германия също влиза в топ 10 на данъчните оазиси - под номер 9 в класацията на цитираната британска НПО. Нейните експерти посочват, че в германски банки се съхраняват милиарди евро на чужди фирми, а самите банки били в много по-малка степен склонни да дават информация за клиентите си, отколкото например руските или арабските банки.