"Потресен съм от направеното наскоро проучване, според което 68% от запитаните българи едва свързват двата края и очакват икономическа катастрофа". Това са думи на министъра на икономиката и енергетиката на България Петър Димитров, изречени по време на научен форум по повод 88 г. от създаването на Икономически университет във Варна, предава ги варненският "Народно дело".

Министърът, дългогодишен преподавател в ИУ Варна, не е "потресен" от лошите икономически условия в страната, най-бедната държава в Европейския съюз и не само. Министърът професор се сърди на икономическите нагласи и очаквания на българското население, тъй като те не отговарят на реалността.

Според Димитров, в България инфлацията всеки месец спада с по 0,2% и цените плавно се понижават. Тази тенденция се обяснявала с очакваната добра реколта. Инфлацията от януари е била 1,4%, а през април е намаляла до 0,7%. 

Министърът изглежда е премълчал, че тези 0.7% са поскъпване в рамките само на един месец, като за година цените у нас са се увеличили с повече от 14%, което е рекорд за Европейския сюз и надали има смисъл да се представя като добро постижение на макроикономическото управление. 

В родния си университет Димитров също така е изтъкнал, че борсовите цени на пшеницата, ечемика и царевицата са паднали. Всяка седмица изкупната цена на млякото отстъпва с 4 ст.

Тези данни обаче могат да се изтълкуват също и в посока, че прекупвачите натискат производителите и разширяват собствените печалби. 

Според министъра, основания за гражданско недоволство от икономиката няма никакви. България отстъпва само на Дания по благоприятни бизнес условия. "България може да се похвали с най-ниските цени на храните, тока и газа в Европа, но пък с челна позиция по чужди инвестиции". Индустрията у нас се развива с бързи темпове от 14%, вижда Петър Димитров.

Въпреки всички подобрения, които стават в българската икономика, българинът не отговаря с подобаващо старание на работното място. Министърът е посочил накрая, че производителността на труда на българина не отговаря на ръста на производството. Вероятно това е и причината БВП на глава от населението да е едва 38% по сравнение със средностатистическия европеец.