Най-грешните икономически прогнози в новата история

Изготвянето на икономически прогнози е много сложна и отговорна задача, а резултатите често са непредсказуеми. В края на краищата, ако прогнозата се сбъдне, вие може да получите не само слава, но и пари. Но ако очакваното не се случи, може да загубите всичко. 

През последните 100 години се правят много прогнози за развитието на икономиките в различните страни. Някои прогнози се оправдаха, но имаше и такива, които не се осъществиха.

Предлагаме ви някои от най-грешните и лоши икономически прогнози в новата история.

Източник: iStock

"Япония е Number One"

Книгата "Japan as Number One" ("Япония е Номер Едно") е публикувана от възпитаника на Харвардския университет икономиста учен Езра Вогел през 1979 година. 

По това време е широко разпространено убеждението, че японската икономика в близко бъдеще ще изпревари икономиката на САЩ. Това мнение е споделяно и от авторитетния икономист - автор на книгата. 

Днес обаче виждаме, че тази прогноза е далеч от реалността.

Източник: Wikipedia

САЩ, 1929 г: "Акциите са достигнали "постоянно висок ръст" 

Ървин Фишър, един от най-големите икономисти в Америка по онова време, заявява през октомври 1929 г., че според него акциите са достигнали "постоянно висок ръст". 

За по-малко от две седмици акциите рязко се понижават, настъпва Великата депресия, борсите се сриват и ценните книжа не могат да се възстановят на предишното ниво през следващите 25 години.

Източник: iStock

14% ръст на S&P 500 до края на 2008 г.

През декември 2007 г. главният инвестиционен стратег на Goldman Sachs, Аби Джоузеф Коен, прави изказване, подобно на това на Фишер. 

Тя казва, че S&P 500 ще достигне 1 675 до края на 2008 г., което е увеличение от 14%. Настъпва финансовата криза и борсовият индекс спада до по-малко от 900 пункта. 

Източник: Getty Images

Ричард Брансън: "Петролна криза следващите 5 години"

През 2010 г. предприемачът милиардер Ричард Брансън изказва предупреждението "през ​​следващите пет години ще сме изправени пред нова криза - петролната криза", което означава остър недостиг на суровината и съответно увеличение на цените. 

Пет години по-късно кризата наистина дойде, но всъщност изобщо не каквато прогонзира милиардерът. На пазара имаше огромен излишък на петрол и цените паднаха рязко. 

"Dow Jones ще се утрои"

Анализаторите Джеймс Глоудман и Кевин Хасет в книгата си "Dow 36 000", написана през 1999 г., прогнозираха, че борсовият индекс Dow Jones най-малкото ще се утрои през следващите няколко години. 

Но дори и сега, след 19 години, индексът все още не е достигнал прогнозираните 36 000 пункта. 

Източник: GettyImages

Алън Грийнспан: "Двуцифрена основна лихва"

Бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан през 2007 г. в книгата си "Епоха на турбулентност" предупреди, че за да се държи инфлацията под контрол в близко бъдеще, светът може да се наложи да се увеличи лихвените проценти до двуцифрени стойности. 

От тогава насам обаче тези ставките в развитите страни по света стоят близко до нулата. 

Източник: Getty Images

"AIG няма да загуби нито долар"

Джоузеф Касано, който ръководи отдел "Финансови продукти" в застрахователния гигант AIG, има собствена представа за финансовата криза. 

През август 2007 г. Касано заяви, че не може да допусне AIG да "загуби нито един долар за някоя от тези сделки", имайки предвид кредитните деривати. 

През 2008 г. AIG бе принудена да приеме държавна помощ, за да се справи с финансовите си проблеми.

"Голямата депресия от 1990 г."

Професор Рави Батра написа книгата "Голямата депресия от 1990 г." ("The Great Depression of 1990"), която предсказва предстояща голяма световна криза. 

През 1987 г. тази книга се превръща в главния бестселър на вестник "Ню Йорк Таймс". Въпреки това, прогнозите, изразени в книгата, си останаха само не сбъднали се предсказания.

Източник: GettyImages

Джордж Сорос: "Инфлацията в Китай е извън контрол"

През 2011 г. известният финансист Джордж Сорос каза, че инфлацията в Китай "излезе извън контрол" и има риск тя да продължи да расте. 

Обаче четири години по-късно икономистите не се интересуват повече от инфлацията, а от процеси на дефлация в Китай.