Шведската Riskbank не успява да постигне нужното ниво на инфлация, за да повиши лихвите и да се върне във форма преди следващата криза, пише Bloomberg. Опасността от изправянето през следващия проблем без налични инструменти повдига въпроси как най-старата централна банка в света разглежда цените след години на отрицателни лихви, коментира изданието.

Riskbank има цел от два процента инфлация. След повишение през последните няколко години, повишаване на цените забави темп в средата на 2017 година и отново е под нужното ниво.

Основната лихва е отрицателна - минус 0,5%. И банкерите казват, че слабата инфлация ще забави затягането на паричната политика. Това срина кроната, която в момента се търгува на най-ниските си нива от 2010 година насам.

Но може би централната банка иска твърде много. Робърт Бърквист, бивш изследовател в Riskbank, а сега главен икономист в една от най-големите финансови институции в страната - SEB AB, казва, че "може би трябва да започнем да приемаме, че няма да достигнем два процента".

"Швеция се бори със същите проблеми като повече страни", посочва той. С други думи - по-малък натиск върху цените заради глобализацията и автоматизацията.

Но Швеция е различна заради начина, по който централните банкери гледат на връзката между пазара на труда, заплатите и инфлацията. Те вярват далеч по-малко на Кривата на Филип - че ниската безработица в крайна сметка ще доведе до повишение на заплатите, отколкото Фед или Bank of England, например. Затова и централните банки на Великобритания и САЩ се държат по-"ястребово".

Икономическата теория смята, че "рано или късно" инфлацията ще се покачи, но "за момента виждаме изненадващо ниски нива", казва Бърквист.