Търговските вериги, производителите и всички останали участници на пазара се обединиха, за да кажат категорично не на промените в Закота за защита на конкуренцията. Според тях той е опасен за всички, но най-вече за потребителите. Техните доводи:

„Този закон би бил поредния вреден нормативен акт". Тези думи на предприемачът Сащо Дончев в качеството му на председател на управителния съвет на Българска стопанска камара обобщават в едно изречение изводите, които направиха участниците в кръглата маса днес, организирана от Сдружението за модерна търговия и по повод подготвяните от парламента изменения в Закона за защите на конкуренцията, придобил популярност като „Закона за търговските вериги".

Въпреки че спорът от 7 март насам, когато беше вносен законопроекта в парламента, се води основно между търговските вериги и част от производителите, днес на обща маса седнаха представители на целия пазар - от производители и търговци до работодателски организации, икономисти, юристи и представители на чуждестранните инвеститори.

Липсваха обаче вносителите на законопроекта - народните представители Румен Гечев и Корнелия Нинова, както и министрите Даниела Бобева и проф. Димитър Греков, които не се отзоваха на отправената покана.

Тук е мястото да припомним, че законът беше гласуван вече на първо четене, а в момента текат поправките преди второто. Ето защо първо беше дадена думата на присъстващите юристи, които да обобщят правните рискове.

Изкуствено забавяне на търговските отношения

Адвокат Антон Петров акцентира върху това, че понятието „значителна пазарна сила", което законът въвежда и което търпи промяна на второ четене, остава твърде неясно дори и сред вторите поправки. Законът казва, че компаниите с 40 процента пазарен дял имат господстващо положение, а тези с 20 процента - значително, но и за двата случая законът предвижда еднакви ограничения, притеснен е юристът.

Адвокат Мария Папазова от своя страна алармира за основната опастност, която се крие зад новата регулация, а именно - да бъдат забавени търговските обороти. Причина затова би било изискавено всички договори между търговци с оборот над 50 млн. лева годишно и техните доставчици да минават на одобрение в Комисията за защита на конкуренцията. Сам по себе си законодателят дава двумесечен срок за одобрението, което ще наруши търговския процес, според юристите.

Но тук има и още едно притеснение във връзка с работата на държавния орган - дали ще успее да издържи на голямото натоварване, когато всички договори с доставчици на големите вериги бъдат изпратени до нея и дали няма да забавя едни за сметка на други. Адвокат Николай Даскалов коментира, че е твърде възможно това да се случи.

Вносителите на законопроекта  - депутатите от БСП Корнелия Нинова и Румен Гечев

Рискове има за всички по много

Това притеснява и големите търговски вериги, според които трябва да има саморегулация и решаване на спорове в съда вместо държавна намеса. Управителят на „Кауфланд България" Димитър Спасов конкретизира как може тази външна намеса да повлияние на предлагането в магазините му и отношенията с производителите. Той цитира цифри, според които 70 процента от стоките по рафтовете на веригата са от български производители, като при определени типове като млечните те достигат и до 90 процента. „Ако се случи законът, ние ще предпочетем да работим с чуждите доставчици, вместо да вкарваме нашите отношения с българските в КЗК", каза той.

Неговите колеги от останалите търговски вериги го подкрепиха в тази теза, като Николай Петров, управител на „Билла България" добави, че и българските вносители на стоки ще бъдат засегнати от нормативните промени. Милена Драгийска от „Лидл България" от своя страна даде пример за своите отношения с доставчиците - „20 български производители продават в чужбина благодарение на нас", сподели тя. Ако се прекъсне договора с тях заради новите изисквания, то това означава, че ще загубят както българския, така и международния си пазар.

Производителите на български стоки или поне тези, които взеха участие в събитието, също застанаха зад веригите като свои партньори. „Ние имаме полза от търговските вериги, защото се борихме дълго със сивия сектор, а те помогнаха за изчистването му", коментира Юри Папазов, директор на „Симид София" клон Пазарджик. Според него намесата на трета страна само ще утежни отношенията между тях и веригите.

Около тази теза се обединиха всички производители и въпреки че признаха за проблеми в отношенията им с веригите, застанаха зад идеята да няма външна намеса. Александър Найденов от „Олинеза" най-добре описа сложните отношения в търговията, обръщайки се към представителите на големите търговци - „Вие сте като метастази, пълзите из България. Но дръпнете ни и нас, дръпнете ни в чужбина".

Беше засегната и темата за цената на готвените промени и кой ще я плати. Единодушието беше видимо, но Богомил Николов от „Асоциация активни потребители" го обобщи - „По-неплатежоспособните потребители ще получат най-големия удар", каза той. Казано по друг начин - цените неминуемо ще се вдигнат според всички участници на кръглага маса и то сред най-масовите стоки. „За три четири години ще го платят най-бедните", потвърди Сашо Дончев.

Лобизъм в сянка

„Този закон има всички характеристики да бъдат атакувани едни или други търговци", алармира още той в своето изказване. Според него става дума за лобизъм на определен кръг производители, които вместо да инвестират в конкурентоспособност, търсят нечестна подкрепа. Финансистът Емил Хърсев се съгласи с тези теза и каза, че „се работи в сянка за браншовици от сферата на храните".

Представителите на чуждестранните търговски камара д-р Митко Василев от германо-българската и д-р Михаел Ангерер от австрийско-българската потвърдиха, че този закон само изпраща негативен сигнал в чужбина, че тук не може да се прави бизнес.

Според икономиста Георги Ангелов изход от ситуацията може да се търси, като „даде крачка назад", за да се видят реалните проблеми и да се търси общо решение, а не да се приема насила законодателна промяна в полза на едни и в ущърб на други.