Западните автомобилни компании желаят да станат независими от китайските доставчици. Ето защо много от тях се отказват от конвенционалните вериги за доставки и инвестират огромни суми за сключване на директни партньорства с минни компании.
Последното доказателство за това е, че Stellantis неотдавна подписа сделка за 155 милиона долара, за да си осигурят част от добива на 100 000 тона мед годишно. Става въпрос за обектът Los Azules, който е един от осемте големи медни проекта, стартирани наскоро в Аржентина.
Зеленият преход на Европа зависи много от увеличеното предлагане на минерали, като мед и литий. 60% от нуждата идва от транспортния сектор, според проучване, поръчано от индустрията. Автомобилната индустрия движи този процес, защото от сектора се изисква до 2035-а всички автомобили да са с нулеви емисии, пише Investigate Europe.
Автомобилната индустрия дълго време разчиташе на веригата за доставки от Китай. Дали суровините ще пристигнат не беше въпрос за обсъждане за ръководителите. Те бяха по-загрижени за цената на произведените части.
През 2016 г. Матиас Мюлер, тогавашен главен изпълнителен директор на Volkswagen, описа плановете за собствени фабрики за батерии на компанията като "глупости", защото е "скъпо". Сега Volkswagen започна да планира няколко фабрики за батерии на дестинации от Онтарио, Канада до Волфсбург в Германия.
От индустрията са съгласни, че без добрата воля на Китай европейската автомобилна индустрия може да се откаже от електрическото си бъдеще. За производството на батерии се искат суровини като литий. Според прогноза на Германската агенция за суровини, търсенето на литий се очаква да нарасне през следващите години. От 134 000 тона през 2022 г. търсенето може да нарасне до 558 800 тона през 2030 г.
"Почти цялото търсене на литий е за производство на батерии", коментира Леонардо Буица, който е старши анализатор на лондонския мозъчен тръст Energy Transitions Commission. Китай е третият по големина производител на литий в света и има най-големия капацитет за преработка на литий в света.
Създаването на батерии от необработен литий е сложен и скъп процес. Но за електрическите автомобили се изискват много по-важни суровини, не само литий. Производителите използват мед, графит, алуминий, никел и кобалт. Миналата седмица китайското правителство обяви, че местните износители на графит ще имат нужда от разрешение за износ на суровината от страната. Регламентът трябва да влезе в сила в началото на декември и може да бъде първа стъпка към ограничаване на износа.
Междувременно европейските производители на автомобили се опитват да се отърват от зависимостта си от Китай. Те инвестират в мини, за да осигурят достъп до критични суровини и закупуват капацитет за преработка и рециклиране.
Дали ще успеят?
Производството на минералите, които са нужни за електрически коли, не е добре обмислено. Ще е нужно повече от десетилетие, за да се отвори мина и дори половината от населението няма да може да има електрическа кола с 500 километра пробег до 2035 г., казват експерти, цитирани от Investigate Europe.
Електрическите коли са много по-екологични от бензиновите или дизеловите превозни средства, но тяхното производство с добив на мед, никел, кобалт и други метали, е много по-вредно за околната среда.
Автомобилните компании се борят за ограничените ресурси...
В средата на март тази година главният технически директор на Volkswagen Томас Шмал обяви, че автомобилният производител също ще финансира добива в бъдеще. Няколко месеца по-късно беше обявено, че VW и Stellantis подкрепят закупуването на две бразилски мини за никел и мед. В крайна сметка сделката пропадна, защото разходите бяха твърде високи.
Все още не е ясно къде VW възнамерява да добива критични суровини.
Stellantis която е собственик на Peugeot и Fiat, не е толкова колеблива. Тя инвестира 50 милиона евро във Vulcan Energy миналата година. Тази година пък Stellantis подписа девет споразумения за осигуряване на своите вериги за доставки от добива до обработката. В Австралия компанията си осигури манган с висока чистота за производство на батерии.
BMW наскоро осигури литий от американската компания Livent за 335 милиона долара.
Stellantis, заедно с Mercedes-Benz и TotalEnergies, започна и изграждането на първата си европейска Gigafactory във Франция миналия май. Компанията обяви "глобална стратегия за снабдяване". До 5 гигафабрики ще бъдат построени в Европа и Северна Америка до 2030 г.
Volkswagen Group също инвестира сериозно в свои фабрики за акумулаторни клетки, като шест гигафабрики ще бъдат построени само в Европа до 2030 г.
Производителите на автомобили и техните доставчици в Европа планират да построят минимум 46 фабрики за акумулаторни клетки с капацитет над 1400 гигаватчаса. В момента в Европа има само няколко гигафабрики с капацитет около 75 GWh.
До колко производителите на автомобили наистина са независими от външни играчи е под въпрос.
Според анализ на Investigate Europe повече от една трета от 46-те планирани фабрики ще бъдат построени и управлявани от неевропейски компании. Те са от Китай, като CATL например. Най-големият производител на литиево-йонни батерии в света планира да произвежда в Ерфурт, Германия и Дебрецен в Унгария, за използване в спортни автомобили Mercedes.
Плановете на Европа изглеждат по-невзразни от тези на Китай, която доминира световния пазар. До 2021 г. китайските заводи произвеждат батерии с капацитет 655 GWh. Това е три четвърти от световното производство.