Цените на петрола започнаха леко да се покачват в началото на тази и в края на миналата седмица, но въпреки това "течното злато" се е запътило към най-лошата си половин година за последните две десетилетия, пише Reuters.

Поевтиняването на суровината не може да бъде спряно дори и от продължаващите намаления на добива, договорени от картела ОПЕК и още няколко страни, включително Русия, които не членуват в него.

През 2017 г. цената на петрола намаля с около 20%, макар пактът ОПЕК+ да съкрати добива с около 1.8 милиона барела дневно. Това е най-лошото представяне на суровината от 1997 г. насам, когато повишаващият се добив и финансовата криза в Азия доведоха до рязък спад в цената.

Последното удължаване на договорката на ОПЕК от 25 май също не помогна особено и до днес цената е намаляла с около 15%.

Ниските цени са в резултат на назряващите съмнения дали картелът все още има власт да ръководи пазара, залят от резерви.

"Поевтиняването на петрола след срещата на ОПЕК продължи по-дълго и натисна по-надолу цените, отколкото предполагахме в края на май", казва американската банка JP Morgan в свой доклад.

"Нефтът и производните му продукти съставляват 5 от 10-те най-зле представящи се суровини през тази година благодарение на повишения добив и намаленото търсене", казват още от институцията.

JP Morgan предричат още, че в началото на 2018 г. цените на петрола ще се движат между 40 и 45 долара за барел.

Основна роля за тази тенденция имат производителите в САЩ. През последната година добивът се е увеличил с 10%, като достига 9.35 милиона барела дневно - почти изравнявайки нивото на най-големия износител в света Саудитска Арабия. От началото на годината до април запасите в САЩ са нараснали с около 80 милиона барела.