Правителството обмисля вариант за създаване на държавно строително предприятие. Целта е да се помогне на частни строителни компании да печелят големи търгове в чужбина.

Това е заявил министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов пред кметове от Благоевградска област на среща продължила повече от три часа, съобщи Министерството на инвестиционното проектиране, пише news.bg.

Идеята е да се създаде държавно дружество, което ще бъде лицето на българските строителни компании при търгове в Арабския свят. Проблемът е, че тези страни изискват държавни гаранции, каквито българските компании не могат да представят, твърдят запознати с идеята. Според тях по този начин държавната фирма ще е един вид ракетата носител, която трябва да им помогне при участието в тръжните процедури.

Към момента не е ясно нито с какъв капитал ще е държавната строителна компания, нито от къде ще бъде набран той.

Това е едно добро намерение и начин да се излезе на външния пазар, каза председателят на камарата на строителите Светослав Глосов пред Mediapool. Той уточни, че въпросът все още не е обсъждан на заседание на управителния съвет на организацията. Ако целта е да се помогне на българските фирми да излязат на чужди пазари това би било добре за бранша, смята Глосов.

По времето на социализма с такава цел бяха създадени държавните "Техноекспортстрой" и "Главболгарстрой", които след промените бяха приватизирани. "Техноекспортстрой" беше държавна компания до есента на 2012 г., когато беше купена за 51 млн. лв. от "АТ-Инженеринг" с кредит от Корпоративна търговска банка на банкера Цветан Василев.
Големите български фирми като "Главболгарстрой", "Трейс", "Галчев инженеринг" имат представителства в чужбина, участват в търгове и вече изпълняват поръчки. Трите компании имат обекти в съседните ни страни Сърбия, Македония и Косово. ГБС дори спечелиха търг в Ирак, но се отказаха заради политическата нестабилност в страната.

Въпреки бума в строителството, браншът през последните две десетилетия е бил неглижиран, в резултат на което в момента е неконкурентноспособен, смята Иван Данов. Като сериозни проблеми в проектирането той очерта качеството му, неразбирането на процеса на управление на проектите, силно усложнената процедура за проектиране и фактът, че понякога проектът струва повече от изграждането на самия обект.
Според инвестиционния министър, една от причините инвеститорите да избягват България, където данъчните условия са най-благоприятни, е непредвидимостта на скроковете на разрешителните режими по Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Затова сега се подготвят бързи промени, с които да се опростят процедурите. Решението е пълната промяна на ЗУТ, каза Данов.

В сегашния си вид ЗУТ третира като равностойни по отношение на изискванията несъизмерими като обем и сложност стоителни обекти. Подготвяните промени ще разделят в две категории обектите, за част от които ще има информационен режим, а за големите обекти ще се произнася квалифициран експертен съвет, поясни Данов.

Кметовете и министърът били на едно мнение, че в момента ЗУТ създава, а не решава проблеми. Пет години след влизането на България в Европейския съюз, този закон не е синхронизиран с европейското законодателство.

Друг проблем са инжинерните кадри:"Ние не можем да усвоим средства от ЕС заради липса на капацитет", заяви Данов.
За изработването на Общите устройствени планове (ОУП) на общините са предвидени 5 млн. лв. за следващата година. Ще се търси дофинансиране на процеса, за да може всички общини да направят навреме ОУП, обеща Данов.

Съгласно ЗУТ през 2014 г. всички общини трябва да имат ОУП, в противен случай няма да могат да издават разрешения за строеж. В момента обаче две трети от 264 общини нямат такива планове и реално няма да имат време да изпълнят законовото изискване, защото процесът отнема около две години.

Изработването на кадастралните карти е била друга дискутирана тема с кметовете. Според тях както ЗУТ и Закона за обществените поръчки, така и кадастърът създава безброй проблеми.

Министър Данов също е на мнение, че кадастърът трябва да се реновира, тъй като аналоговият и дигиталният варианти не съвпадат, собствеността на гражданите не е защитена без кадастър.

През следващата година за работа по кадастъра България ще получи едва 10 млн. лв. европейски средства, само защото не е в състояние да усвои повече поради липса на капацитет, каза Данов.