Гледката на протестиращите "жълти жилетки", изгарящи автомобили и разбиващи витрини на някои от най-луксозните авеню в Париж този месец, беше двоен удар за кмета на града Ан Идалго, пише Лайнъл Лорен за Bloomberg.

Първо, това беше ясен удар за имиджа на Париж като глобален магнит за талант, инвестиции и технологии. Идалго е прекарала голяма част от последните две години подготвяйки френската столица за център за банкиране след Брекзит, водейки печелившата оферта за олимпийските игри 2024 г. и насърчайки жените предприемачи в технологичния сектор. Сега тя е по-заета с мерки за борба с безредиците.

Второ, протестиращите стачкуват срещу на една от най-ценните й кампании: Борбата срещу замърсяването и изменението на климата. Тя има амбицията да забрани дизеловите автомобили през 2024 г. и бензиновите превозни средства през 2030 г., тъй като се опитва да направи Париж въглеродно неутрален до 2050 година.

Една от причините за протестите е планираното увеличение на данъците върху горивата, особено дизеловото гориво през 2019 г. За 20% от населението, живеещо с по-малко от 1800 евро на месец, които пътуват до работа с кола, това е сигнал за протест. И докато администрацията на президент Емануел Макрон в крайна сметка се отказа от тези мерки, беше твърде късно да се избегне създалата се връзка в съзнанието на много хора между зелените политики и градските елити. Това е явление, подобно и за Америка по време на Тръмп, насърчи злорадството на американския президент по отношение на трудностите на Идалго и Макрон.

И никъде по света не е по-градско или елитарно от Париж. Затова е и символично да се види, че протестиращите извън града се изливат в столицата и атакуват исторически забележителности като Триумфалната арка. От една страна бяха хората, за които евтиното гориво е жизнено важно средство за изхранването на семейството им. От друга страна бе кметът, която въвежда пешеходни зони в града, прегръща идеите на стартъпите за електрическите скутери и за която чистият въздух е върховната цел.

В самия Париж има очевидна подкрепа за политики, които правят града по-чист. Все повече се осъзнава опасността от замърсяването на въздуха, което според кмета е водещата причина за смъртността във Франция след алкохола и тютюна. Тези вездесъщи скутери са тествани от десетки хиляди жители. Заедно с нарастващия апетит за работа на свободна практика, Париж започва да се усеща твърде различен от Франция.

И все пак, ако Париж не иска да бъде обект на яростта на онеправданите сред населението, той трябва да се увери, че никой няма да бъде изоставен в енергийния преход. Данъчното облагане е прекалено неефективен инструмент, а предшественикът на Макрон Франсоа Оланд трябваше да се откаже от данъците върху тежкотоварните автомобили, изправен пред протести. Това обаче не означава, че Франция може просто да продължава да увеличава дефицита, както направи Макрон с жълтите жилетки. Прекалено дълго Франция излиза от кризата "на заем".

Най-добрият източник на допълнителни пари за френската хазна е екстравагантният портфейл от активи на държавата. Франция обича да се държи здрава хватка около най-големите си компании, често чрез големи дялове от тях. Приватизирането на някои от тези дружества би донесло милиарди. Парижката летищна компания ADP например е оценена на около 16 милиарда евро, а половината ѝ собственост е на правителството. Може би градът на Идалго може да бъде част от национално решение.