Кредитите за бизнеса в еврозоната отбелязаха рекордно понижение през ноември, показват днешните данни на ЕЦБ, което предполага, че икономическото възстановяване на региона вероятно ще продължи да бъде относително слабо и нестабилно.

В същото време има слабо повишение на паричната маса, но недостатъчно, за да доведе до инфлационен натиск в еврозоната. Това би дало възможност ЕЦБ да прибегне до нови парични и лихвени стимули при необходимост, коментира finance.bnr.bg.

Заемите за частния сектор в еврозоната се понижиха през ноември на годишна база с цели 2,3% след спад с 2,2% през октомври - най-рязък спад от преди повече от 20 години.

Кредитите за домакинствата се повишиха през ноември слабо с 0,1% на годишна база след повишение с 0,2% през предишния месец, като заемите за покупка на жилище, които са най-важната компонента в домакинските кредити, се повишиха с 0,9% на годишна база - без промяна след аналогичен растеж през октомври.

Днешните данни на ЕЦБ са пореден ясен знак, че трансмисионният механизъм на стимулиращата (нисколихвена) парична политика на Централната банка продължава да бъде блокиран. Въпреки че ЕЦБ запазва рекордно ниска основна лихва от 0,25%, това не води до ускоряване на растежа на паричната маса в еврозоната, нито до "отпушване" на кредитирането от страна на търговските банки в региона.

В същото време има слабо повишение на растежа на паричната маса (индекса М3) в еврозоната през ноември до 1,5% на годишна база (съвпадайки с прогнозите) след растеж с 1,4% през октомври. На тримесечна осреднена база индикаторът М3 се понижи до растеж с 1,7% за периода септември-ноември след повишение с 1,9% за август-октомври и остава доста под прицелното ниво на ЕЦБ за растеж с 4,5%, което отговаря на мандата на Централната банка за ценова стабилност. Тази продължаваща слабост в растежа на паричната маса предполага, че инфлационният натиск в еврозоната остава потиснат и дава възможност ЕЦБ да прибегне до нови парични и лихвени стимули при необходимост.