Даниел Дон, ръководител на службата по труда в Клуж-Напока, Румъния, би трябвало да се радва. С идването на Nokia във втория по големина град в Румъния, обявените първоначално нови 500 работни места бяха незабавно заети - и това в регион, където доскоро за индустрия не ставаше и дума, където селяните все още заобикалят с конските си каручки съдбоносните дупки, с които са осеяни улиците.

„Nokia стана повратна точка за нас", казва Дон. Тъкмо затова той храни притеснения, а усмивката не се появява напоследък на лицето му, пише Frankfurter Allgemeine Zeitung. За място на новия завод е избрано село Жуцу (Jucu) с 4100 жители. Между селяните с кожени шапки все по-често се движат луксозни джипове; по улиците кипи строителство.

Всички идват тук. След като производителя на мобилни телефони Nokia реши да се установи върху бившата градина за патладжани в покрайнините на града, от логистичния концерн UPS и автомобилостроителя General Motors също проявиха интереси към това място. Дори Mercedes не разглежда като невероятно построяването на собствен завод върху новия индустриален парк Tetarom III и ако се вярва на румънските общинари, договорите в кметството вече почти са подписани.

Откакто стана ясно, че финландците действително идват, инвеститор след инвеститор търсят среща с директора на службата по труда. Телефонът на Даниел Дон не утихва. В момента се търсят 5 000 души; възможно е след пет години да са нужни 12,000 нови работници. Това е действителен проблем, защото към момента няма кандидати за новите работни места.

В цяла Румъния, но особено в региона на Клуж, трудовият пазар е изпразнен. Безработицата е едва 3%. Под диктатурата на Чаушеску тук поне е процъфтявало селското стопанство, но сега и това няма, все още няма и функционираща индустрия. Колкото повече инвеститори идват тук, толкова по-силна ще е конкуренцията между работодателите за работна ръка - затова от Клуба на германоезичните инвеститори се колебаят дали да осигурят подкрепата си за повече инвестиции тук.

От местните университети ежегодно на трудовия пазар излизат десетки хиляди абсолвенти. Само че това са предимно добре обучени техници и компютърни специалисти, за каквито подходящи работни места тук няма. Дори и да си намери работа, младият румънски специалист трудно може да живее от заплата средно 300 евро. Само наемът на жилището му струва 200 евро. Заплатите ще се покачат щом дойдат повече фирми, обаче с това ще се вдигнат и цените. А фирмените кервани отново ще се надигнат в търсене на пореден оазис с евтини разходи.

Затова повечето хора с квалификация напускат града, или пък направо страната. Според изследванията, четири милиона румънци са се преместили в Италия или Испания. Това означава, всеки пети румънец. Сега Дон ще се опита да върне някои в страната и за целта в Италия ще се отвори изложение за предлагане на работа.

Само че квалифицирани работници трудно ще се върнат обратно. Засега ще се привличат предимно строители, работници във фабрики, необучени. За монтаж на телефони нужда от дипломи няма. Само че и финландците не се изхвърлят със заплащането, която ще е под средното, около €200.

А и защо на финландците им трябва да плащат повече? нали именно евтината работна ръка ги доведе в Румъния? Името привлича. С обявяването на първите 500 работни места, на бюрото на Дон се появиха документите на 8500 кандидата. Първите одобрени са една шарена група: пред вратата на завода паркира колона микробуси с унгарски, полски и словашки номера. На обяд в стола над порцията боб с наденички се говори на почти всички източноевропейски диалекти.

В началото отговорните лица са се опитали да запълнят квотите само с румънци, но е нямало достатъчно благонадеждни кандидати. Не всичко с документите на пришълците от Полша и Унгария е било наред, но румънските власти са си затворили очите: чуждите работници не са единствения проблем на новия индустриален парк.

Проличава също така, че Nokia не иска да говори много за Клуж. След затварянето на завода в Бохум, финландците имат голям имиджов проблем. Въпреки бума на продажбите на мобилни телефони в източна Европа и спечелването на 20 млн. потенциални клиенти чрез Румъния, Nokia се лиши от 80 млн. клиенти в Германия, пише авторът на FAZ.

Защо все пак финландците дойдоха тук? От една страна, да ползват разходи за труд равни на една десета от средното за Европа. Второ, защото градските власти в Клуж обещаха да инвестират милиони в инфраструктура. Ще се вложат € 33 млн. в газификация, прекарване на електричество и вода. За летището се предвиждат €90 млн, ще има и магистрала.

Има и друго: Румъния е данъчен рай по сравнение с Германия. Ще има още повече данъчни облекчения: за срок от 30 години Nokia ще бъде освободена от данък имоти, което прави 18 млн. евро. Освен това те получават 160 хектара терен в Tetarom по преференциални цени. Тук всеки го знае: държавата държи 90% от терените и може да ги отдава на смешни суми. Може би същото ще стане с 170 хектара за Mercedes.

Историята за зараждането на индустрия в Клуж се загрозява от подозрение за спекулация със земя: говори се, че когато е бил подписван договорът с Nokia, регионални велможи са купували земя активно: тогава тя е струвала €1 квадрата, сега €40. „Имаме визия да направим от Клуж европейски икономически център", говори се в медиите. Икономически консултант за региона го обяснява по друг начин: „Всичко, за което (румънците) си мечтаят, е веднъж да направят наистина голяма сделка" и изглежда някои вече са я направили.

Да погледнем отново назад: след като засегната Германия изтъква толкова много балкански проблеми за новия завод на „предателя" Nokia, можем да отчетем, че - по балкански стандарти - всичко в Румъния се развива позитивно. Изводът за нас е, че Румъния, за разлика от България, вече го направи.