Русия среща сериозни затруднения при износа на захар, а това може да възпрепятства разрастването на индустрията, която претърпя сериозни промени през последните две десетилетия.

Страната се превърна от най-големия вносител на суровината в света до доста сериозен производител след като сега има излишък и не може да продаде огромното количество захар. Тя подобри значително рафинирането на захарно цвекло и прие мита за вноса с цел да подпомогне родното производство, пише Bloomberg. Този подем на сектора обаче е на път да спре, тъй като цените на руската захар са прекалено високи, за да се конкурират с тези на глобалния пазар.

Докато Русия е вторият производител на захарно цвекло в света, тя не е ефективна при преработката му, както други доставчици, което прави разходите за този процес твърде високи. Дори някои от най-близките страни съседки на Русия често предпочитат да внасят суровини от другия край на света и да ги преработват, защото дори така снабдяването със захар излиза по-икономично спрямо директно закупуване от черноморската държава.

"Това, че Русия е постигнала самостоятелност в дългосрочен план е сигурно. Трудно е обаче за руската захар да се конкурира с доставките от Европа, Бразилия и рафинериите в Близкия Изток", казва Сергей Гудошников, старши икономист в Международната организация за захарта в Лондон.

Високите производствени разходи на Русия правят конкурирането ѝ с износа от ЕС доста тежко предвид това, че 10 години доставките на световния пазар са с ниски цени. А цената на руските доставки вероятно ще се увеличи за пета поредна година през 2019-а. Очакванията са, че износът на бяла захар може да спадне с 73% до 137 000 тона този сезон според Института за пазарни проучвания в земеделието.

Азербайджан и Узбекистан са доказателството за трудния пазар със суровината. Въпреки че се намират близо до Русия, те често внасят тръстика от Бразилия и я преработват в бяла захар. Този начин им излиза по-евтин от закупуването на руска захар.

Износът по море също се оказва затруднен, защото руските пристанища нямат капацитета да съхраняват захар в контейнери, а производителите все още не са приели международните практики за опаковане.

Слабата експортна инфраструктура и скъпата логистика са бариери за износа на захар. Въпреки че правителството предприема стъпки за компенсиране на транспортните разходи при износа, доставките вероятно ще останат ограничени, като включват само някои съветски държави и страни от Централна Азия.

Просперитетът на индустрията зависи само от намаляването на производствените разходи според Гудошников.