Русия и Китай отчитат бързо нарастване на двустранната търговия и инвестиции, символите на по-тесни политически отношения, след широкообхватни преговори на високо ниво, предаде WSJ.

Двете страни са подписали енергийни сделки на стойност рекорд $100 млрд. през тази година, като според министерството на икономика в Москва, Китай вече е надминал Германия и Холандия и се е превърнал в най-големият търговски партньор на Русия през първите четири месеца на 2009 г.

"Силното, практическо сътрудничество е особено важно значение за преодоляване на трудностите, пред които са изправени нашите две страни," заяви китайският президент Ху Дзинтао по време на посещението си в Русия през тази седмица.

В съвместната декларация, двамата лидери призоваха за по-голяма роля за развиващите се  икономики на световната финансова сцена и по-голямо използване на националните валути в двустранната търговия.

"Това е важно ... да вървим напред в създаването на благоприятни условия за разширяване на сферата на сетълмента в рубли и юани," се казва в изявлението, което също така призовава за по-активно финансиране на търговски сделки от руски и китайски банки.

Въпреки че Китай не подкрепи Русия, която многократно призовава по-малко да се разчита на долара, планът за увеличение на обема на двустранната търговия в националните валути може да натежи върху долара.

Двамата лидери също така изразиха сериозна загриженост във връзка с напрежението на Корейския полуостров и призоваха Северна Корея да се върне към шест-странните преговори за нейната ядрена програма.

Китай и Русия често използваха правото си на вето в Съвета за сигурност в ООН за налагане на санкции срещу Северна Корея в миналото, но одобриха новите наказателни мерки, този месец, след което изразиха силна загриженост за новите ракетни и ядрени тестове, провеждани от властите в Пхенян.

Междувременно, руският газов монополист Газпром заяви, че ще забави плановете си за изграждане на газопроводи в Китай, тъй като все още не може да се договори за цената на сделката с Пекин.

"Никой вече не говори за доставки на газ за Китай през 2011 г.," заяви зам. изпълнителният директор на Газпром  Александър Ананенков.

Ценообразуването е основната спънка в преговорите, след като Москва и Пекин се споразумяха да изградят два тръбопровода за пренос на до 80 милиарда кубически метра  природен газ.

Построяването на газопровода ще създаде конкурентен пазар на европейския за руския газ и ще засили възможностите на Москва да използва доставките на природната суровина като политически лост.

В същото време Русия се опасява от прекалено сближаване с Пекин, заради огромния икономически дисбаланс между двете страни и сблъсъка на интересите им в Централна Азия.