След избухването на дълговата криза в Европа и САЩ, властовото политическо равновесие се измести в полза на Китай и бързо развиващите се държави. На последната среща на финансовите министри от Г-20, която се проведе в Париж,  Китай, Бразилия и Индия обявиха, че ще помогнат на задлъжнелите страни чрез МВФ.

За европейците ситуацията е необичайна. "Явяват се три бързо развиващи се държави, които допреди 30 години дори не можеха и да мечтаят, че ще разговарят с нас на такова ниво. А сега щели да започнат да задават и посоката на МВФ", казва Еберхард Зандшнайдер от германското Дружество за външна политика.

Според информации на вестник "Файненшъл Таймс" тези бързо развиващи се страни вече разработват спасителен пакет за застрашените от държавен фалит държави. Те смятат, че Европа не е в състояние сама да се справи с дълговата криза и клонят най-вече към заем от МВФ, който да предпази Европа от ефекта на доминото. Подобен заем предлага повече сигурност от държавните облигации на закъсалите евро-страни и е предпочитан от Китай и други бързо развиващи се икономики.

Помощ - да, спасение - не!

Факт е, че въпреки неколкократно потвърдената готовност за помощ Пекин се въздържа да купува облигации от задлъжнелите държави. Досега китайците са инвестирали едва 300 милиона евро в европейския спасителен фонд.

Вярно е, че Китай разполага с 3.2 трилиона доларови резерви. Но при тяхното влагане сигурността е на първо място, казва Хуанг Дземин, икономист от East China Normal University. Освен това Китай всъщност въобще не е в състояние да спаси Европа, твърди Дземинг: "Общата икономическа мощ на Китай е гигантска. Всичко обаче изглежда другояче, ако трябва да се разпределя върху населението. Китай всъщност все още е бедна държава. Доходите на глава от населението възлизат на по-малко от 5.000 долара годишно. В Европа те са 10 пъти по-високи. Затова е нереалистично Китай да спаси Европа."

Не бива обаче да забравяме, че една стабилна Европа е в интерес на китайците. "През последните години Китай стана част от глобалната икономика и има интерес тя да запази своята стабилност, която е от полза и на самия Китай", казва Хуанг Дземин.

За Китай ЕС отдавна се е превърнал в най-важния търговски партньор. През 2010 година европейските държави са внесли китайски продукти на стойност 280 милиарда евро. Ако Европа колабира, тогава и китайският износ ще бъде застрашен. Слабото евро би отслабило и китайското богатство. От години насам Китай увеличава запасите си от евро, за да избегне зависимостта от монетарната политика на САЩ. Предполага се, че вече една четвърт от китайските валутни резерви са в евро.

Каква е разменната монета?

Китай иска и може да помогне на Европа, но очаква нещо в замяна. Като второ по сила народно стопанство в света, Китай иска да бъде признат за пазарна икономика от ЕС. Според правилата на Световната търговска организация през 2016 година това така и така ще стане. Защо тогава да се избързва? Според Ебархард Зандшнайдер подобен акт от страна на ЕС ще има и символично значение: "Китай не иска признаване на принципа на автоматизма, а положителен акт на признание от страна на европейските държави", казва той.

В играта има и търговско-политически интерес. Ако Китай получи статут на пазарна икономика, би се отървал от непрекъснатите обвинения в дъмпинг.