След години на строги ограничения и намаление на възнагражденията в публичния сектор и пенсиите, днес хората в Сърбия очакват обещаното от властта повишаване.

Правителството в страната обаче е разкъсано от високите очаквания на обществото и предупрежденията на експертите, че подобно действие може да доведе до разклащане на икономиката.

"Възможно е да бъде направено повишаване на възнагражденията в краткосрочен план, но в дългосрочен това ще създаде проблеми", смята икономическият анализатор Милан Кулибрк, цитиран от Balkan Insight.

Президентът Александър Вучич на няколко пъти заявява през 2017 и 2018 година, че се очаква средната месечна заплата да достигне ниво от 59 000 динара или 500 евро до края на годината. Това означава, че тя ще се доближи до размера в България, който към края на март 2017 година е 1130 лева или малко над 570 евро.

Първата стъпка в тази посока дойде през януари, когато възнагражденията на заетите в образованието, здравеопазването, социалните услуги, съдилищата, полицията и военните в съседката ни получиха 10% увеличение. 

Междувременно националната статистика показва положителни сигнали. Според данни, публикувани към края на март, средната нетна заплата в страната е нараснала от 46 500 динара или 376 евро през януари 2017 година до 50 000 динара или 422 евро през януари тази. Директорът на статистическия институт в Сърбия Младин Ковачевич твърди, че до края на годината това ниво може да достигне и 59 000 динара или 497 евро.

Други експерти обаче смятат, че този сценарий е трудно постижим, но по-важното - рискован.

"В края на миналата година средната заплата беше 390 евро, така че тя трябва да нарасне с над 20%, за да достигне обещаното ниво в края на тази година, а това е малко вероятно", смята Кулибрк.

Той, както и други икономисти, предупреждават, че прекалено бързият растеж на заплатите без по-сериозен растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) и продуктивността, може да се отрази негативно на икономиката.

Специалистите обясняват още, че проблемът с бързия растеж на възнагражденията произтича от разпределението му между публичния и частния сектор, както и съотношението между потреблението и инвестициите.

Основата на опасността е в това, че разликата между заплатите в публичния и частния сектор ще нарасне.

"Приходите ще се увеличат само за работещите в публичния сектор, но всички граждани ще трябва да допринесат за това чрез данъците", казва професорът по икономика в университета в Белград Милойко Аршич.

Той предупреждава, че възнагражденията в публичния сектор вече са с около 20 на сто по-високи от тези в частния. Също така експертът разяснява, че ново повишение няма да увеличи значително бюджетния дефицит, но все пак би било по-ефективно тези средства да се насочат към инвестиции.

Увеличението от януари 2018 година беше одобрено от Международния валутен фонд, след като Сърбия превърна бюджетния дефицит от 6,6% от БВП в излишък от 1,2% към БВП през 2017 година. Също така за последните години Белград успя да ограничи публичния дълг от 75 на сто към БВП до под 60 на сто през миналата година.