Силните мъже и слабите икономики на Азия

Джаяти Гош* е професор по икономика в университета Джавахарлал Неру в Ню Делхи и е член на Независимата комисия за реформа на международната корпоративна данъчна система. Текстът е публикуван в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.

Американският президент Доналд Тръмп обира заглавията, но култът към силния лидер е най-развит в Азия. Континетът е пълен с такива - включително индийският премиер Нарендра Моди, филипинският президент Родриго Дутерте, турският президент Реджеп Тайип Ердоган и най-силният от всички - китайският президент Си Дзин Пин. Разбира се, стилът на управление се различава. Но всички "силни" лидери в Азия имат обща черта: осигуряват си обществена подкрепа, като се хранят от икономическото невежество. По-конректно, те използват популярното схващане, че лидерите, които концентрират политическа власт, са по-свободни да направляват икономическия растеж. В по-голямата си част гласоподавателите приемат това твърдение, очаквайки икономически ползи и "развитие".

Странно, но пазарите също приемат тази повредена логика. Световните инвеститори често не взимат под внимание човешките права и предпочитат стабилност и автокартичност пред непредвидимостта на демокрацията. Валутните и фондови позори често наказват държавите дори при намек за политически бури, а управляващите с повече власт и по-малко контрол и баланс се приемат като по-способни да въведат значими "реформи".

И все пак, с възможното изключение на Си, очакването, че силните автократични управляващи донасят по-добри икономически резултати, е грешно. Истината е, че "силните" лидери в Азия управляват твърде уязвими икономики.

До съвсем скоро те оставаха незабелязани. Развиващите се пазари се възстановиха бързо след кризата от 2008 и азиатските икономики бяха сред най-динамичните. Само шепа наблюдатели си позволиха да посочат, че бързото възстановяване е резултат на кредитни балони, подхранени от операции, амислени в ликвидните центрове на световния капитализъм. Казано по друг начин, партито на Азия след кризата трябваше да свърши все някога.

От началото на 2018 г. същите развиващи се пазари са под натиск от комбинация от фактори, започващи с решението на Фед да повиши лихвите, което изтегли капитал обратно към САЩ. Търговската война между САЩ и Китай засили лошото положение. И забавянето бързо показа проблемите в азиатските икономики, които някога оставаха скрити.

Пробитата пенсионна реформа на Путин

Или защо повишаването на възрастта без други стъпки ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши

Повечето азиатски лидери, харесвани от финансовите пазари, оказва се, са много лоши мениджъри и инвеститорите започват да се отдръпват от тях. Но най-странното е, че отне толкова много време на пазарите да достигнат това заключение. В крайна сметка, знаците са там от години.

Например, в Индия, ужасяващата демонетизация на Моди през ноември 2016 г. трябваше да бъде достатъчна, за да изправи на нокти наблюдателите. Ходът бе политически успешен за управляващата партия, но икономически разрушителен за индийската икономика.

И сякаш това не бе достатъчно, зле планираният и набързо въведен данък върху стоките и услугите, трябваше да покаже проблемите на икономическото управление на Моди. Има и други сериозни проблеми, като например разчитането твърде много на спекулативни краткосрочни парични притоци за финансирането на растящия дефицит по текущата сметка, както и недостатъчното внимение към повишаването на продуктивността и възможностите за ръст на възнагражденията. Дори и днес тези проблеми се обсъждат малко.

Какво обяснява слабите икономически действия на азиатските "силни" лидери? Може би неограничената политическа власт позволява икономически греши в огромен мащаб. А и дори най-големите автократи, показвайки сила пред своите съграждани, стават смирени, изправени пред световния капитал. Дори и когато управляващите недоволстват от политики, които уврежат популистките им програми - като например високите лихви - обикновено се предават пред напрежението от финансовите пазари.

И това е защото политиките, които гонеха, са интегрирали икономиките им твърде много в световната търговия и финанси - но чрез неравни условия.Каквато и да е причината за изобилието на "силни" лидери в Азия, хората и пазарите ги възприемат грешно твърде много. Те са вредни за демокрацията и наистина вредни за икономиката.