Инфлацията в Европа засегна както обикновените работници, така и по-състоятелната средна класа. През последните месеци стачна вълна се носи из целия континент - от  ‘нова Европа' с България, Румъния и Словения до ‘старите' европейски членки Франция, Италия и Германия.

Потребителите са изстисквани от по-високи сметки за газ, електричество, ипотеки, но най-вече насъщни храни: хляб, яйца, млечни продукти. Свързаните с цените жизнени стандарти се влошават и профсъюзите тръгват на конфронтация с мениджъри и правителства в много страни.

А само преди 18 месеца както политиците, така и някои икономически кръгове твърдяха в хор, че признаци на инфлация на цените няма - изтъква eubusiness.cоm. Обаче още тогава цените на имотите са били близо до върха си (както сега разбираме), а въздействието на повишението цените на суровините заради търсене на новите икономики начело с Китай, още тогава е можело да се усети - по цената на енергията и стоманата, например. Тоест политиците са хвърляли прах в очите на населението.

Сега на официалната статистика не остана друго, освен да признае за масовото поскъпване. Инфлацията през март в еврозоната е на рекордното ниво 3.5% на годишна база. Обаче макар инфлацията да се подклажда от цените на най-неотложното - енергия и храни - заплатите за същия период са повишени само с 2.0%.

Работниците и профсъюзите се опалват, че това, което трябва да се съдържа в пликовете за заплатите, отива в печалбите на корпорацията, а ниските работни заплати и несигурността в работното място са взаимосвързани. Конфедерацията на европейските профсъюзи ETUC изкара хиляди демонстранти на улиците на Словения в събота, които настояваха за въвеждане на минимални работни заплати и по-високо възнаграждение на труда.

Във Франция президентът Никола Саркози спечели предизборната надпревара, обещавайки „покупателна сила". Сега в страната напрежението нараства не само в обществения сектор, но и в частните компании: засегнати са Peugeot Citroen, козметичната компания L'Oreal, космическата Safran, банките LCL и BNP Paribas, самолетната компания Air France.

Още не е станало дума за секторите, които никога не стачкуват, като например големите вериги супермаркети. Касиерите там често печелят по-малко от €1000, което за френските стандарти е заплата за бедняци и не стига да се изкара и до десето число на месеца, както е посочил работник на Carrefour от Марсилия.

В Германия бе разтрогнат традиционният модел на „социален консенсус", с поредица големи стачки в сектори като граждански услуги, стомана, транспорт - след години затягане на коланите заради трудовите реформи, въведени от бившия канцлер Герхард Шрьодер.

В последното социологическо проучване, 43% от германците заявяват, че ще искат 10% увеличение на заплатите, след като гражданските служители получиха 8%, шофьорите на влакове 11%, а металурзите 5.2%. Миналата година заплатите в Германия се повишиха с 2.0% в частния сектор и намаляха в обществения сектор.

В южна Европа покупателната сила на населението става централен въпрос в надпреварата между политическите партии. В Испания и Италия особено болезнено се  възприе сведението, че голям брой млади хора завършили образованието си получават заплати от около 1000 евро при крайно неудовлетворителни условия на труд и така не могат да си позволят квартира и трябва да живеят с родителите си.

Пенсионерите във Франция демонстрираха през март срещу увеличението на пенсиите им с едва 1.1%, по-ниско от инфлацията. Даваха се примери как френски пенсионер на 80 години е бил принуден да тегли първия си кредит в живота.

Източна Европа продължително време бе привлекателна за чуждите инвеститори заради ниските заплати, но и тук цената на живота се покачва - това показа скорошната стачка в Dacia, поделение на Renault. Бившият министър на реформите на Румъния Илие Сербанеску критикува: „Не можете да осъдите румънските работници завинаги да живеят с бедняшки заплати".

Но Жан-Клод Трише, директор на ЕЦБ, настояваше в края на март населението да не бива компенсирано за загубата на покупателна сила. Той е изтъкнал какво се е случило след увеличенията на заплатите заради петролния шок от 1970те и призова да не се повтарят грешките от миналото. Отговорът на политиците през 1970-те доведе до висока инфлация и десетилетие с масова безработица.