Населението на Япония се свива. 2016 г. е първата в историята, откакто правителството води статистика, в която ражданията са били под един милион. Населението пък е намаляло с 300 хил. души. Вината се хвърля върху младите хора, които са обвинявани, че не правят достатъчно секс, както и се поставя специален акцент върху жените, които получават обвинения, че поставят кариерата си пред семейството.

Но има и друго, по-просто обяснение на проблема - такова, каквото е валидно и в САЩ, макар и да звучи странно: раждаемостта в Япония намалява, защото има все по-малко добри възможности за развитие за младите хора, особено за мъжете, в икономиката. А в страна, в която на мъжете се гледа като на тези, които трябва да поставят хляб на масата и да издържат семейства, липсата на добри работни места може да създаде голяма група от мъже, които не се женят и нямат деца, защото те, както и потенциалните им партньори, просто не могат да си го позволят, пише The Atlantic в репортаж от страната.

"Раждаемостта намалява, както и опитите за зачеване. И хората посочват една основна причина: икономическата несигурност", казва Ан Алисън, професор по културна антропология в университета Дюк.

На някой може и да му се стори изненадващо за Япония - страна, в която икономиката работи добре, а безработицата е под 3 процента. Но намаляващите икономически възможности създават един нов тренд, който е глобален по своята природа - а именно увеличението на "нестабилната заетост".

От годините след войната Япония си създаде традиция на "постоянна заетост", както експерти в сектора я определят. В нейните рамки мъжете започват кариери, получават добри бонуси, могат да разчитат на увеличения на заплатата отвреме навреме и знаят, че ако работят усърдно, ще се пенсионират на същото работно място.

Сега, по данни на професор Джеф Кингстън от университета Темпъл, около 40% от работещите са на работно място, което се смята за "нестабилна заетост". Това означава, че те не работят за компании, в които имат работно място за цял живот, а точно обратното: съчетават временна работа и такава на по четири часа с ниски заплати и без други социални придобивки. И едва 20% от тях успяват по някое време в живота си да си намерят стабилна работа. Между 1995 и 2008 г. броят на работещите с непостоянна работа се е увеличил със 7.6 милиона/

Феноменът започна през 90-те години на миналия век, когато правителството ревизира трудовите закони, за да позволи по-голямата употреба на временна заетост. След това, когато глобализацията постави още тежест върху компаниите и те трябваше да намалят разходите си, те започнаха да разчитат все повече на временна работна ръка.

Но в култура, която подчертава ролята на мъжете като тези, които трябва да издържат семействата, това има сериозни последствия за брака и раждането на деца. Така в Страната на изгряващото слънце мъжете, които нямат постоянна, стабилна работа не се смятат за желание партньори. И дори и ако два души искат да се оженят и двамата нямат постоянна работа, родителите им няма да одобрят подобен брак, казва Риосуке Нишида, професор в Института по технология в Токио.

Цифрите показват, че около 30% от японците с непостоянна работа са оженени, когато навършат 30 г., а при тези с постоянна работа процентът достига 56. "Ако завършиш и не можеш да си намериш постоянна работа, те смятат за провал", казва още проф. Нишида.

Изчисленията са, че японците, които работят на временни работни места печелят средно по 1 800 долара месечно, но харчат почти всичко за наем, за да изплатят заема си, с който са завършили университет и други подобни задължителни разходи.

Ръстът на хората, които работят на временна работа, създава проблем не само за самите тях, а и кара компаниите да смятат, че могат да третират всички работници зле, защото на пазара на труда винаги има множество млади хора, които си търсят отчаяно работа. И са готови да работят часове след края на работното време за почти никакви пари. Така и тези, които имат постоянна работа, се оказват в ситуация, в която печелят достатъчно пари, но нямат време за нищо друго.

Разбира се, Япония не е уникална в това, че има много хора, които постоянно сменят нископлатени работни места и не могат да намерят мястото си в икономиката. Но има и една голяма разлика със САЩ и останалите развити икономиката: отношението на останалите към тях.