Тютюнопушенето вреди на Вас и икономиката около Вас

Състоянието на икономиката е пряко свързано с употребата на различни по вид вредни стоки. Ако погледнем назад по време на предишната финансова криза, данните показват пряката корелация между безработица, нисък икономически ръст и употреба на тютюневи и алкохолни изделия. Това заяви макроикономистът Аркади Шарков по време на представяне на доклад "(не?) Непобедини в пандемията на "ПанЕвропа България"". В авторския екип на доклада участват признати учени и експерти - доц. Милена Георгиева, Проф. Георги Момеков, Детелина Стаменова и Аркади Шарков от различни области - молекулярна биология, епигенетика, токсикология, фармакология, психология, здравна икономика.

От данните става ясно, че през 2019 година тютюнопушенето е причинило 7,7 милиона смъртни случаи в световен мащаб. Изчислените преки и непреки разходи, свързани с употребата на тютюн в държавите от ЕС/ЕАСТ, възлизат на 97,7 милиарда евро, като половината от тях са преки разходи, се казва в доклада. В други проучвания се твърди, че общата икономическа цена, свързана със заболяванията, дължащи се на тютюнопушене в Европа, е приблизително 616 милиарда долара или 2,5% от БВП.

Докладът също констатира, че рискът от изпадане в рецесия и стагфлация също се свързва с употребата на вредни стоки, което дава отражение в социален, здравен и икономически аспекти.

У нас годишната инфлация ще забави своя темп, но до края на годината вероятно ще достигне 20% и ще наблюдаваме негативните процеси като употреба на вредни стоки - алкохол и цигари, прогнозипа още Шарков.  Изследване на икономистите от "ЕКИП" от 2020 година показва пропуснатите ползи за икономиката вследствие употребата на тютюневи изделия. Изчисленията показват 2,4 милиарда евро преки загуби за българската икономика. Това е 3,8% от БВП тогава.

Експертите по време на представянето на доклада (не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ – ДА ОТВОРИМ ОЧИ

Още един огромен проблем от икономическа гледна точка при употребата на вредни стоки е намаляване броя на трудоспособните ни години. Тук отново има социални, здравни и икономически разходи. Когато погледнем данните за ЕС имаме 5,5 хиляди години загубени на 100 000 души, и то само по отношение на тютюнопушенето. За България цифрите са по-стряскащи - 10 хиляди години живот в нетрудоспособност, загубени заради тютюнопушене.

Тук беше отбелязано също така, че когато анализираме и сравняваме нивото на риска от тютюнопушенето и от другите форми за употреба на тютюн и никотин, факторите, определящи спектъра на риска за доставяне на никотина, са основно два: състава на дадения продукт и начина на извличане на никотин - тоест начин на употреба.

От научна гледна точка, причина за упражняване на този опасен за здравето навик е никотинът - глад за наслада и удовлетворение, закодиран в мозъка, но той не е причината за развитие на заболявания. От огромно значение за нивото на вредност на даден продукт е начинът на извличане на никотина - било то от НЗТ /никотинзаместващи терапии/, от никотинови течности за изпаряване или от тютюна, в който никотинът се съдържа по естествен начин. Когато никотинът се извлича при нулева температура, рискът е най-нисък, а когато никотинът се извлича чрез горене, настъпват множество химически реакции и се образува дим. Димът съдържа над 7000 вредни химически елементи, около 100 от тях - опасни, поради тяхната токсичност и канцерогенност.

Следователно, най-висока експозиция на вреди има при тютюнопушенето, защото гори, образува се дим, който се вдишва, а най-ниска - при НЗТ. При награвянето и изпаряването на никотин на течности или на тютюн формирането на вредни вещества е значително по-ниско от дима, поради което при определяне на спектъра на риска тези продукти стоят в по-ниската зона.

В заключение бе отправен призив към индустриите да инвестират в стратегии за намаляване на вредите. Имаше и предложения за провеждане на комуникационна кампания сред подрастващите, етикиране на храните, промяна на начина на образование с акцент върху спортните и физически занимания, профилактика при личния лекар.