Янис, 51-годишен собственик на компания за доставка на храна в Атина, се бори бизнеса му да оцелее, защото не може да намери финансиране.
Наскоро той поискал €50 000 заем от банка. Неназованата институция обаче поискала твърде голямо, по думите му, обезпечение, което го накарало да изостави плановете си за разширение на интернет платформата. В момента за него работят трима души - от 23 през 2008 г.
"Без достатъчно обезпечение за банките, те не дават повече от €2-3 000", казва Янис, който отказва да се представи и с фамилия, за да не засегне банките. "Ако трябва да загубя къщата си, за да подкрепя бизнеса си, по-скоро бих загубил второто", казва той пред Bloomberg.
Банките в Гърция се изправят пред все по-голямо търсене за заеми от граждани и компании, с които да задвижат колелата на истинската икономика. Piraeus Bank SA, Eurobank Ergasias SA, National Bank of Greece SA и Alpha Bank AE ще налеят до €11 милиарда в икономиката през тази година под формата на нови заеми. През 2017 г. сумата бе €8,6 милиарда.
Но може и да се окаже недостатъчно за икономиката, която загуби над една четвърт от размера си през последното десетилетие. Премиер Алексис Ципрас призова банките през декември да изиграят ролята си и да подкрепят бизнеса с ликвидност. Самите банки обаче, намиращи се под планини от лоши кредити, са внимателни.
"Има възможности за инвестиции в Гърция, но има липса на финансиране. И дори и когато има ликвидност, цената на капитала е твърде висока", казва Панос Цаклогло, професор в Атински университет по икономика и бизнес. Той участваше и в преговорите с кредиторите между 2012 и 2014 г.
За Гърция 2017 г. бе най-добрата от 2006 г. насам за преки чуждестранни инвестиции, а общата им стойност достигна €3,6 милиарда. Но това число все още е твърде ниско, за да подкрепи устойчиво възстановяване на икономиката.
"Реалните инвестиции все още са на около 40% от нивата им преди кризата и сега отговарят за едва 13 процента от БВП - половината от нивото преди нея", заявиха в свой доклад от HSBC. В момента активите в Гърция са евтини, а голямата част от безработните са добре квалифицирани. Именно това може да отключи инвестициите.
Междувременно гръцките банки са под натиск да намалят лошите кредити и да се уверят, че новите заеми са сигурен залог. В края на март лошите кредити бяха €92,4 милиарда - половината от икономиката на страната. До края на 2019 г. числото трябва да намалее до €64,6 милиарда.
Янис посочва, че компанията му обслужва всичките си дългове, което според него би трябвало да е достатъчно, за да получи нов.
По-големите компании се справят далеч по-добре. Банките предоставят повече средства на тях, тъй като те по-лесно предоставят обезпечения.
"Ако чужденци започнат да инвестират в страната, това ще бъде силен сигнал за местните домакинства и компании, че рисковете вече са изчезнали и могат да върнат парите си в банковата система", казва Цаклогло.