Високите данъци в Гърция задушават възможността ѝ да расте

Гърция съвсем скоро излиза от спасителната програма, след като достигна тежките фискални цели, наложени от кредиторите. И това несъмнено е добра новината. Но има и лоша - Атина успя да ги постигне, след като повиши данъците толкова високо, че те вече задушават малкия бизнес, който формира гръбнака на икономиката, разказва The Wall Street Journal.

В ресторанта Dandy в центъра на Атина собственикът Харалампос Бонацос казва, че по-високите данъци са го принудили да освободи половината си персонал и да намали заплатите на останалите си служители. И въпреки това едвам успява да се справи заради повишенията в корпоративния данък, имотния налог и ДДС, повишени през последните три години. "Всичко, което има значение, е достигане на [фискалните] цели. Никой не се интересува дали е възможно да се прави бизнес", казва той.

След скорошните повишения Гърция се оказва една от страните в Европа с най-високите данъци в Европа в няколко категории, включително 29% корпоративен данък, 15% налог върху дивидентите и 24% ДДС. Физическите лица пък плащат до 45% данък върху доходите, плюс още до 10% "налог солидарност". До 27% от заплатите им пък отиват за пенсионно и здравно осигуряване.

Тежестта от повишените данъци падна най-вече върху малките и средни предприятия, както и върху самоосигуряващите се. Адвокатите и инженерите, повечето от които се осигуряват сами, водят дела срещу правителството, защото, по думите им, трябва да плащат до 80% от доходите за данъци и други вземания. Някои от тях пък трябва да плащат повече за осигуровки със задна дата, като професионални организации казват, че техни членове в крайна сметка трябва да плащат на държавата повече, отколкото изкарват.

Парадокс в Гърция - над 20% безработица, а фирмите не могат да си намерят служители

27% от компаниите казват, че не могат да намерят хора с необходимите знания и умения

Болезнено високите данъци отразяват тежките изисквания на основните кредитори на Гърция: другите страни от еврозоната, водени от Германия, както и Международния валутен фонд.

Откакто финансите на Гърция излязоха извън контрол, кредиторите накараха страната да намали бюджетния си дефицит от 15% от брутния вътрешен продукт през 2009 г. до излишък от 1% през 2017 г.

Икономиката на страната започна отново да расте, но от много ниско ниво. Оптимистичните прогнози на Европейската комисия за растежа - 1,9% през тази година и 2,3% през следващата - разчитат силно на възстановяване на бизнес инвестициите.

Но икономистите и гръцките предприемачи казват, че огромната данъчна тежест не могат. Световният икономически форум също посочва високите налози като проблем пред бизнеса.

Сделката за Гърция вече е факт

Какви са условията?

"Данъчната тежест сериозно демотивира икономическата активност", казва Йоргос Пагулатос, професор по икономика в атински университет по икономика и бизнес. "Гърция възпроизведе данъчната система на скандинавските страни, но помощите далеч не са като техните: Не получаваме нищо в замяна".

Мерките за спестяване на средства от 2010 г. насам достигната €72 милиарда, или около 40% от брутния вътрешен продукт на страната. Намаляването на разходите са около половината от общата сума, но някои от кредиторите конкретно настояха за по-високи приходи от данъци. Лявата Сириза, която управлява от 2015 г., също предпочете увеличение на данъците пред по-голямо намаление на заплатите в публичния сектор и пенсии, които вече бяха намаляни няколко пъти.

Въпреки че държавата излиза от спасителната програма, споразумението, постигнато в края на август, предвижда забрана Гърция да увеличава значително разходите, което остава малко място за маневри.

Много предприемачи в Гърция казват, че единственият начин, по който могат да свържат двата края, е като нарушат закона и не плащат данъци - засилвайки един стар гръцки проблем, който спасителната програма трябваше да разреши. Сивата икономика се изчислява на 26,5% от БВП, сравнено със средно 16,7% в ЕС. Над 100 000 души, практикуващи свободни професии, са спрели работа от средата на 2016 г., по данни на Министерство на финансите, макар някои от тях да са минали в сивата икономика.

Въпреки че данъците в Гърция са сравними с тези във Франция и Германия, последните са много по-богати с много по-силни индустрии. Директните конкуренти за инвестиции в по-бедния югоизточен регион имат много по-ниски данъци. Затова и много компании се местят в съседни страни като България или Кипър.

Около 15 000 гръцки компании са регистрирани в България. Гръцкото финансово министерство изчислява, че 80% няма дейност в България, а са регистрирани тук, само за да избягват плащането на данъци в Гърция.