Когато в Ломбарди бе регистриран първият случай на коронавирус в Италия през февруари миналата година, Паоло Пиаченти не прекарва време в размисли преди да приеме предложението на своя работодател да работи дистанционно и заменя Милано с родна Сицилия, пише Politico.
"Не може да се отрече, че в Милано има по-добри възможности за развитие отколкото в Сицилия", казва той. "Но винаги съм си мечтаел да се върна там, просто досега нямах такава възможност".
За Пиаченти и хиляди други пандемията се превърна в тази възможност. Според едно изследване от края на миналата година, поне 45 хил. души са се завърнали от богатия Север към централните и южни региони на страната след началото на пандемията. Друг изчисления сочат, че техният брой достига 100 хил.
Този феномен не е ограничен само до Италия. Гърция също се надява да изкуши гражданите си, заминали в чужбина, да се върнат. Премиерът на Румъния заяви през май миналата година, че 1,3 млн. румънци са се завърнали у дома.
Заради финансовата криза от преди десетилетие и последващите мерки за затягане на коланите, стотици хиляди южноевропейци — най-вече млади и добре образовани — се запътиха към по-богатите държави в Европейския съюз в търсене на по-добри възможности.
Италия загуби 800 хил. души, което струва на икономиката около €14 млрд. годишно. В същото време 2 млн. италианци от по-бедните централни и южни региони се преместиха на север, засилвайки икономическото разделение вътре в страната.
Пандемията и възможността за дистанционна работа могат да променят това. Предизвикателството пред местните власти в южните региони сега е да задържат завърналите се. Италия се е опитвала да направи това и преди. В продължение на години Рим и неправителствени организации се опитваха да изкушат младите професионалисти да се завърнат на юг, предлагайки помощ и данъчни облекчения. Но липсата на единна политическа стратегия за справяне с младежката безработица, рушащата се инфраструктура и малкото възможности доведе до провал на усилията.
Този път може да е различно. Работещите се радват на възможността да се завърнат у дома — къде от нужда, къде от желание да са отново при близките си — или просто от желание да заменят задръстените градове с по-спокоен живот край морето.
Южните региони виждат в пандемията възможност не просто да си върнат загубените професионалисти, но и да привлекат чужденци.
Пол Томпсън, 53-годишен дизайнер от Великобритания, се радва на възможността да избяга от Brexit и от лошото време в Лондон, и да се премести в Палермо. Той е един от хилядите британци, които напускат Острова и го заменят с южните региони на Европа от март 2020 г. насам.
В Гърция, която също загуби около 800 хил. души между 2009 и 2015 г., правителството се възползва от възможността, за да привлече чуждестранни специалисти. През декември Атина одобри закон, според който служителите, които работят дистанционно и се преместят в страната, ще плащат с 50% по-малко данък върху дохода си през следващите седем години.
Пиаченти е на мнение, че Италия трябва да предприеме подобни мерки. И има знаци, че Рим мисли в тази посока.
През декември Андреа Джиарицо, депутат от Движение "5 звезди", подготви законопроект, с който окуражава частните компании да предложат постоянна възможност за дистанционна работа в замяна на 60% данъчни облекчения.
Експертите предупреждават, че ще са нужни повече от данъчни облекчения. Мила Спичола, консултант към Министерството на Юга, смята, че е нужна по-добра социална система, която включва по-добро здравеопазване, по-малко бюрокрация и други, за да могат да бъдат привлечени и задържани професионалисти от по-богатите части на страната и Европа.
Рим вече заяви, че ще похарчи значителна част от европейските средства за възстановяване в тази посока. Но социалната система и инфраструктурата не са единствените предизвикателства.
Организираната престъпност в южната част на страната е основна заплаха. И правителството тепърва трябва да предприема мерки в тази насока.