Въпреки отварянето на икономиката, производството в България се срива

Индустриалното производство в Европейския съюз и еврозоната се срина на годишна основа през май, въпреки че тогава започна постепенното размразяване на икономиката, сочат последните данни, публикувани от Евростат. То е надолу със съответно 20,5 и 20,9% спрямо май 2019 г., показват данните.

Все пак на месечна основа се наблюдава очаквано покачване, като в ЕС то е от 11,4%, а в еврозоната - от 12,4% в сравнение с април тази година. Темпът на растеж обаче разочарова пазарите, които очакваха доста по-голям ръст на производството - от поне 15% на месечна основа.

Източник: Eurostat

В България индустриалното производство продължава да се свива и през май, въпреки разхлабването на мерките, макар че темпът на неговото понижение от 0,1% е значително по-нисък в сравнение с април, когато на месечна основа то се срина с 11,6%. От края на миналата година у нас е имало само два месеца на растеж - през януари (2,2% спрямо декември) и февруари (0,8% спрямо янаури).

На годишна основа данните са още по-негативни. През май индустриалното производство се срива с 16,1% процента на годишна основа, като така бележи още по-значителен спад даже и от април, когато в разгара на пандемията и съответно на затегнатите мерки се понижи с 15,9%. За последното полугодие не е имало нито един месец, през който индустриалното производство в страната да се покачва, като само през февруари неговата динамика спрямо февруари миналата година беше 0%, т.е. стагнация.

Заводите по света възстановяват производството. Но не всички проблеми са преодолени

Слабото търсене може да се запази по-дълго време

В резултат именно на мерките, сезонно изгладените данни показват, че производството у нас е с цели 10 процентни пункта по-ниско, отколкото беше дори през 2015 г. Индексът също показва продължаващ спад през май в сравнение с февруари, като възлиза на 91,1 пункта (2015 г. = 100 пункта), което е с 0,1 процентни пункта по-ниска стойност в сравнение с предишния месец.

Индексът отчита трайни колебания, въпреки пиковите стойности от 108,1 пункта през май миналата година, 108,3 пункта през октомври и 108,7 пункта през февруари 2020 г. Разбира се, сривът настъпва през април, след като стопанството беше принудително затворено, а износът на България пострада заради пониженото търсене от експортните ни партньори.

Все пак на годишна основа страната се намира в средата на подреждането по спад на производството, като в нито една държава от Европейския съюз то не се покачва или стагнира. Най-нисък е спадът на годишна основа във Финландия (-3,8%), а най-тежък удар понасят индустриите на Словакия, Унгария и Румъния, където сривът е от съответно 33,5, 27,6 и 27,4%.

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

Ръстът на производството на месечна основа все пак се наблюдава във всички изследвани сектори. Най-значително е покачването на производството на дълготрайни потребителски стоки като коли, техника и др. - 54,2% спрямо април. Производството на капиталови стоки се покачва с 25,4% на месечна основа. Въпреки положителната стойност то е по-ниско от очакваното.

Не е изненадващо, че Италия, която понесе най-тежкия икономически и хуманитарен удар, бележи най-голям растеж на месечна основа. Там заводите увеличават производството си с 42,1% спрямо април. В най-силната икономика на Европа - Германия, ръстът е значително по-умерен, като там производството се покачва с 9,7%, а във Франция - с 20%.