През последните години бизнесът в Бъглария страда от остър недостиг на работна ръка - не само висококвалифицирани служители, но във всички сфери на индустрията и услугите. Причините за това се крият от една страна в демографската ситуация в страната - повече хора се пенсионират, отколкото навлизат на пазара на труда; а от друга - в емиграцията, движена от търсенето на по-висок стандарт на живот на Запад.

Едно от възможните решения на проблема е вносът на работници от трети страни, посочва пред Money.bg Васил Велев, изпълнителен директор на "Стара Планина Холд" и председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

"България всяка година губи по около 50 хил. души от пазара на труда, главно по демографски причини, тъй като се пенсионират с 45 хил. повече, отколкото идват на пазара на труда, навършвайки 18-годишна възраст", казва той.

Същевременно ножицата между заминалите в чужбина и върналите се обратно в страна постепенно се затваря, но България все още отчита нетна емиграция. "За 2019 г. още няма данни, но за 2018 г. разликата бе 5 хил. между напусналите и върналите се", изчислява Велев.

Дори и емиграцията да спре обаче, това няма да е достатъчно, тъй като основният проблем е демографската ситуация. "Това е тенденция, която ще продължи следващите 20 години, просто защото не са се родили преди 20 г. тези хора. Те няма как да се появят, единствената възможност да се компенсира този спад на пазара на труда е внос на човешки ресурси", уверен е Велев

Той посочва, че пред бизнеса има и други възможности: механизация, автоматизация и роботизация на процесите. "Но това, първо, не навсякъде е възможно, второ, не води до такава голяма степен за съкращаване на персонал, просто води до разслояване допълнително на уменията на хората: едни, които обслужват роботите технически - с висока квалификация; и други, които са без квалификация и захранват магазините с материал".

Скорошна анкета на Агенцията по заетостта сред работодателите показва, че в средносрочен план са нужни 300 хил. души, или годишно, от порядъка на 100 хил., казва Велев. "А ние внасяме 15 хил. за миналата година, при това близо 11 хил. от тях са сезонна заетост - т.е. за три месеца в туризма".

Председателят на АИКБ посочва, че ситуацията е подобна в редица други европейски държави, но разликата между България и тях е, че те правят стъпки към облекчаване на трудовата миграция, за да облекчат недостига на работна ръка и да подкрепят икономиките си.

Броят на чужденците от трети страни, които са намерили работа в България, расте три пъти за последните години, благодарение на някои облекчения. Това важи особено за сезонната заетост, където режимът вече е регистрационен, а не е разрешителен, казва Велев.

Това обаче не е достатъчно. "Много бързо се променят нещата, но има още редица предложения на бизнеса за облекчаване на трудовата имиграция, които трябва да бъдат в ускорен план обсъдени и приети, за да отговорим на тази потребност. Ние трябва да направим практиките у нас, законодателството, не по-лошо от това, което е в Германия, Полша, Чехия, с които се конкурираме на пазара на труда. Не стига, че при нас всъщност няма конкурентното предимство високо възнаграждение, поради ниската производителност на труда. Но ако имаме и по-тежки административни, а и финансови условия и процедури, то тогава ние губим тази битка за човешки ресурси от трети страни", категоричен той.

И посочва, че "без това няма как да решим проблема с потребността от ускорено икономическо развитие, от увеличаване на доходите на хората, на жизнения стандарт в страната".

Ситуацията е такава, че "няма икономически сектор, който да не е засегнат". "На практика дори държавната администрация се оплаква - имат проблеми с осигуряване на квалифицирани специалисти, и централните ведомства, и в местната администрация също", посочва той.

Подходящи страни, от които България може да внесе работна ръка, са Украйна, Молдова, Виетнам, Киргизстан, Молдова, Армения, Грузия и други. Започнати са разговори и с още няколко страни от бившия Съветски съюз: Узбекистан, Таджикистан, които са сравнително млади нации и висока безработица и са подходящи за внос на човешки ресурси, посочи Велев.

Има ли безработица в България?

Според последните данни на националната статистика безработицата е 4,1 процента - рекордно ниска. Според Велев, тя практически липсва. "Трябва да спрем да говорим за безработица, ние всъщност имаме хора, на които не им се работи. Защото работа в страната има достатъчно, понякога е нужна преквалификация или вътрешна миграция. Напоследък се забелязва и такова явление - фалшиви безработни, т.е. връщат се хора от чужбина, където са били общи работници на ниски възнаграждения - ниски за Англия или Германия, но високи спрямо българските нива. Тук те получават обезщетения за безработица от българските социални фондове, които са 60% от възнагражденията им в чужбина. Тоест 1 000, 1 500 лв. месечно и очевидно при тези необлагаеми месечни приходи те нямат мотив да си търсят работа. Или ако работят, работят в сивия сектор".

"Това е едно явление, което започва да придобива все по-застрашителни размери и трябва да се вземат адекватни мерки", категоричен е той.

Заплатите изяждат инвестициите

Недостигът на работна ръка и нуждата от по-високи заплати, които да задържат съществуващите кадри, пречи на бизнеса да се развива с нужните темпове. Причината се крие в изпреварващия ръст на заплатите спрямо производителността на труда.

"Всъщност, това е една от причините за недостатъчния ръст на инвестициите в страната. Общият обем на инвестициите - на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи към брутния вътрешен продукт е под 19% при нас, при 24-25% средно за ЕС. Толкова беше при нас и преди десетина години като съотношение", посочва Велев.

Населението намалява - администрацията не

Високите са ръстовете на възнагражденията и в държавната администрация. "Не е лошо, че растат възнагражденията, лошо е, че не се оптимизира числеността на персонала. Защото ние като нация намаляваме, но публичната администрация - държавна и общинска, МВР и другите служби - остават постоянни и относителният им дял вече започва много да тежи на икономиката", казва той.

Коронавируса - да не си създаваме проблеми сами

Прогнозата за тази година за българската икономика е допълнително затруднена именно от развитието на коронавируса. "Виждаме, че в Китай епидемията си отива в резултат на взетите мерки - там всеки ден се разболяват много по-малко души, отколкото биват излекувани. И лека полека се нормализира живота там, икономиката, доставките от Китай. Но точно в обратна посока се движат нещата в Европа, която и е нашият основен икономически партньор. Две трети от стокообмена е със страните от ЕС - както внос, така и износ", казва Велев.

И припомня: "Българската икономика е отворена и е функция на световната, най-вече на европейската, така че ние нямаме самостоятелността и силата сами да се противопоставим на една световна икономическа криза. За момента няма такова нещо, предприятията работят добре, справят се с появилите се тук-там проблеми с доставки на суровини, заменят се с други подходящи, предприятията функционират нормално, не трябва да си създаваме сами проблеми там, където ги няма. Не бива да си създаваме проблеми заради прекомерни страхове и преосигуряване и да създадем повече проблеми, отколкото решаваме, предпазвайки се от въпросния вирус, тъй като училищата са затворени, но моловете са пълни, ресторантите също. Хората трябва да бъдат приканени да спазват елементарни правила за хигиена, често миене на ръце, да избягват ненужни пътувания и събирания на много хора на едно място, но не бива да се затварят градове и предприятия и работни срещи от прекомерен страх, защото това ще доведе до дългосрочни или поне средносрочни загуби", категоричен е председателят на АИКБ.