Велики Преслав - старата столица, без която икономиката и културата на страната нямаше да са същите

По времето на цар Симеон Велики българската държава достига своя най-голям военно-политически разцвет. Българският владетел постига редица победи над Византийската империя, които засилват амбицията му да заеме на византийския престол. Цар Симеон обаче остава в паметта на българите не само като умел пълководец и дипломат, но и като вдъхновител на забележителни икономически културни достижения, припомня сайтът Bulgarian History.

Видно място сред тях заема столицата на българската държава - Велики Преслав. Това е град, който в плановете на българския владетел дава най-ярък израз на неговите политически и културни амбиции.

Велики Преслав, Шумен и Каспичан ще привличат капитал с общи усилия за нови инвестиции

Трите града готвят нова стратегия за насърчаване на туризма

Приема се, че до решението да се премести столицата се стига на църковно-народен събор през 893 година именно в Преслав. Стремежът бил с издигането на новия престолен град да се оформи християнско културно средище и да се скъса окончателно с езичеството. Новата столица била изградена по примера на старата престолнина с вътрешен и външен град.

В Преслав обаче много повече доминирала визия, която разкрива уседналостта и градоустройството като открояващи се елементи за разлика от Плиска, която никога не престанала да наподобява голям стан. Забележителни разлики има в размерите - външният град на Плиска бил 28 кв. км., а на Преслав - 5 кв. км.

Новата столица вече нямала за цел да приюти цялата ханска орда, а да бъде място, в което да се разположи елитът на българското общество - царят и пнеговите приближени. Докато външният град на Плиска бил укрепен с ров, вал и дървени укрепления, то и двата града на Преслав били оградени с яки каменни стени.

В своята нова столица цар Симеон продължил делото на Св. княз Борис I за изграждане и утвърждаване на християнската култура по българските земи. Редом с това българският владетел въплътил и свои собствени стремежи - да изгради столица, която по блясък и великолепие да съперничи на Константинопол.

Обществено-икономически и културен живот

Важна характеристика за напредъка на обществено-икономическия и културен живот е дворцовото строителство. Прави впечатление, че макар общият размер на Преслав да е по-малък от този на Плиска, дворецът в Симеоновата столица е по-голям и представлява комплекс от сгради, дворове и площади. Състои се от тронна зала, царски покои и помещения със стопански и сервизни функции.

Тронната зала е имала базиликален продълговат план и по строителна традиция се свързва с тронната зала в Плиска. Редица новаторски черти без аналог има обаче при царските покои, които са свързани с тронната зала посредством квадратен двор с портици.

На юг от тези сгради се е намирала представителна дворцова базилика, която пък вероятно е била резиденция на българския църковен глава. Целият комплекс е бил свързан чрез широк каменен път с главната северна порта на вътрешния град. Така цялото вътрешно укрепление било доминирано и неразривно свързано с дворцовия комплекс. Черта, която е заимствана от Константинопол.

Изследователите откриват в дворцовото строителство в Преслав влияния, както от Византийската империя, така и от Запада и по-конкретно - резиденцията на Карл Велики в Екс ла Шапел (днешен Аахен). Въз основа на описанията на Константин Багренородни (X век) и сравнения между дворците в Константинопол и Преслав, някои изследователи заключават, че цар Симеон се е постарал да създаде условия за провеждане на християнски празнични процесии по време на големи празници, по подобие на тези, характерни за византийската столица.

Във Велики Преслав особено развитие бележи храмовото и манастирското строителство. Наред с типичната продълговата базиликална храмова конструкция се налага и новото за българските земи кръстокуполно храмово строителство. Българските майстори възприели този тип архитектура от Византия, но добавили и новаторски черти, които не се срещат по други места. Така например от двете страни на главната абсида добавили още две по-малки абсиди.

Венецът на храмовото строителство в Преслав била прочутата Кръгла църква. Особеностите на нейната архитектура я свързват с традиции от древен Рим и ранна Византия.

Развитото занаятчийско производство е другият фактор, който бележи високото достойнство на Велики Преслав. Скулптурната архитектурна украса и скулптурата впечатляват с голямо разнообразие от орнаменти. Съчетани са местни традиции с византийско влияние.

Най-старото писание на кирилица, което пази Ватикана

Ръкописът е от далечния 10 век