В последните години Германия е най-важната страна в Европа не само защото е икономически лидер и играе главна роля на международната сцена, но и заради „отдръпването" на Великобритания и неспособността на Франция да се справи с вътрешните си проблеми.

Берлин е пример за останалите страни на Стария континент със своята ниска безработица, увеличаваща се цена на труда и рекордни производителност и потребление, въпреки кризата.

Мнозина критикуват „германската хегемония" в Европа, докато други се опасяват, че без стабилно германско лидерство европейският проект може да се разпадне. Ясно е, че на фона на кризата в еврозоната без активното участие на Германия валутният съюз може и да не продължи да съществува.

За момента хубавото е, че Германия е загрижена за бъдещето на ЕС и Европа, след като страната е основен инициатор на последните идеи за развитието на блока и германците като цяло остават проевропейски настроени.

Но тонът на германската външна и вътрешна политика за следващите няколко години ще бъде индиректно зададен от германските гласоподаватели на парламентарните избори в неделя.

Въпреки че изборите са през уикенда, Християндемократическият съюз (CDU) на германския канцлер Ангела Меркел спечели една малка, но значителна победа, след като партньорите от Християнсоциалния съюз победиха на вота в Бавария миналият уикенд.

Със спечеленото абсолютно мнозинство и реванша от загубата от 2008 година, консерваторите показаха сила преди общонационалните избори. Но същевременно изборите в Бавария изпратиха притеснително послание към Меркел, след като Партията на свободните демократи, която участва в дясноцентристката коалиция, получи 3% от вота, които са под 5-процентната граница за места в баварския парламент.

Според изборната система на Германия в Бундестага (долната камара) се използва смесена избирателна система (мажоритарно-пропорционална), което означава, че гласоподавателите правят две гласувания: с първото те избират член на Бундестага от техния избирателен район, а с второто гласуват за партия. 5% са нужни за получаване на места в парламента. Местата в Бундестага се разпределят според втория вот. За разлика от други държави членовете на Бундесрата не са пряко избирани от народа или местните парламенти, а са делигирани от местното правителство.

В Германия винаги изборната борба се е отнасяла до двете основни партии - Социалдемократическата партия (SPD) и Християндемократическият съюз (CDU). През последните десетилетия обаче се забелязва отдръпване на електората от двете партии и клонене към други по-малки партии, които се оказват и ключа при сформирането на кабинет.

През 70-те години на ХХ век повече от 90% в Западна Германия гласуваха за двете „партии на народа": „червените" от Социалдемократическата партия (SPD) и „черните" от Християндемократическия съюз (CDU) и техните баварски побратими Християнсоциалния съюз(CSU).

Разликата между тях е ясна: „червените" са за синдикати и справедливост, „черните" за консервативните идеи, бизнеса и църквата. Но част от германците избягаха от двете най-големи партии. На изборите през 2009 година 1/3 от гласоподателите избраха малките партии в лицето на Зелените, Левите и Партията на свободните демократи (FDP). А на днешните избори политическият пейзаж е допълнително изпъстрен с новата антиевро партия „Алтернатива за Германия", която може да влезе в парламента и да засегне надеждите на Меркел за коалиция.

Наскоро направено проучване показва, че 69% от гласоподателите заявяват, че не виждат разлика между SPD и CDU. Oт 1990 година „червените" са загубили почти 50% от електората си, а „черните"- 40%.

На последните избори през 2009 година партията на Меркел спечели 33,8% (239 места в Бундестага), „червените" събраха 23,0% (146 места), а трети бяха Свободните демократи с 14,6% (93 места), Левите събраха 11,9%, Зелените 10.7%, а „Пиратите" - 2%.
Меркел успя да събере нужното мнозинство от 312 места в 598-местния Бундестаг, след като сформира ново дясноцентристко правителство с Християнсоциалния съюз и Партията на свободните демократи, събирайки 332 места.

Сега ситуацията е малко по-различна, след като се забелязва сериозен спад в подкрепата към коалиционния партньор на Меркел в лицето на Партията на свободните демократи. Още повече, че новата партия „Алтернатива за Германия" може да се окаже онези няколко процента, които са нужни за Меркел. Въпреки че партията на Бернд Луке събира около 3% според последните проучвания, тя може да се опре на съществуващия несигурен климат сред предпочитанията на германските избиратели.

Иначе последните социологически проучвания дават огромна преднина на „черните" пред „червените". Проучване на INSA/YouGov от 15 септември 2013 година дава 38% на партията на Меркел, 27% на партията на Пеер Щайнбрюк (Социалдемократите), 11% на Зелените, 4% за Свободните демократи и 8% за Левицата. От същия ден проучване на Emnid дава 39% за Християндемократическия съюз(CDU), 26% за Социалдемократическата партия, 10% за Зелените, 5% за Свободните демократи, 9% за Левицата и 3% за Пиратите.

Като цяло социологическите анкети от януари до момента дават на партията на Меркел резултати в диапазона 38-42%, докато при основния им съперник е в рамките на 22-29%.
От изборите през 2005 година и борбата между Меркел и Герхард Шрьодер, настоящият германски канцлер не може да срещне сериозен опонент, след като цифрите показват, че най-вероятно консерваторите ще спечелят и тези избори. През 2009 година кандидатурата на Социалдемократическата партия в лицето на Франк-Валтер Щайнмайер не бе достатъчна, след като партията му загуби с цели 10% последните избори.

Социологическите проучвания преди изборите в неделя сочат, че от същата съдба ще бъде сполетен и настоящият лидер на „червените" Пеер Щайнбрюк.

Но въпросът е дали Меркел ще събере достатъчно гласове за мнозинство или дали ще съумее да състави коалиция.

Данните показват, че има вероятност партията на Меркел да не събере достатъчно гласове, за да има мнозинство и да се повтори сценарият от 2005-2009, когато се коалираха двете основни партии в страната, след като Партията на свободните демократи губи подкрепа. Този път евентуална коалиция между тях може да не бъде лека задача, след като двете страни имат различни виждания по няколко основни въпроса (мерките за разрешаване на дълговата криза), въпреки че тази кампания не беше насочена към различията в партийните платформи, а към личностите на двете основни партии.

Партията на Щайнбрюк би влязла в такъв съюз, ако може да си осигури важна концесия в някои политики, като поставяне на праг на минималната заплата, публични инвестиции и социални разходи, както и някои данъчни промени. Във външната политика „червените" ще настояват за облекчаване на мерките за строги икономии и поощряване на икономическия растеж в закъсалите страни от евросъюза.
На единствения проведен телевизионен предизборен дебат между Меркел и Щайнбрюк ясно се видяха темите, по които имат различия. Щайнбрюк атакува решението на Меркел еврозоната да излезе от кризата с политики, обсебени от съкращаване на разходите. Той недвусмислено обвини Меркел и кабинета й, че са докарали до мизерия Южна Европа със строгите мерки за икономии.

Щайнбрюк смята, че Германия е с най-големия нискозаплатен сектор в Европа и търси „социална справедливост" чрез въвеждане на минимална надница и по-високи данъци. Социалдемократите също защитават плана си да покачат данъците за богатите, за да пренасочат средства към подобряване на инфраструктурата и социалното подпомагане. Планът им включва вдигане на данъка по доходите до 49%. Според Щайнбрюк проблемни въпроси са също за климатичната промяна, вдигането на цената на енергията, пенсионното осигуряване и временните работни позиции.

Меркел от своя страна смята, че икономиката на Германия е „силна", безработицата е ниска (5,3%) и че никога досега не е имало толкова високи данъчни приходи за държавата. Така че тя се обявява против увеличаването на данъците, което е едно от основните различия. Според нея вдигането на данъците ще постави просперитета на Германия в риск.

Партията на Меркел има още две опции за съставяне на коалиционен кабинет. Втората е свързана с формиране на консервативно-либерално правителство между Християндемократите и Свободните демократи, което е и най-вероятната възможност. Коалицията може да бъде съвсем различна от предишната, след като социологическите проучвания показват ясен спад в подкрепата към Свободните демократи и така следващата коалиция да бъде ограничена. Всяко бъдещо обединение на двете партии може да срещне солидно блокиране на мнозинството в парламента и да трябва да се търси компромис с другите партии.

Най-малко вероятната опция, но аритметически възможна е, Меркел да преговаря със Зелените. Това би било голям залог и значителна промяна в германския политически пейзаж. Въпреки, че Меркел направи обратен завой за ядрената енергетика, което прави възможна тази коалиция, двете партии остават твърде различни по редица въпроси. Ако се сформира такава коалиция, фокусът ще бъде насочен към промяна в германската енергетика и възобновяване на германското лидерство към климатична промяна.

По въпросите на ЕС политиките на Зелените са подобни като на „червените". Партията на Меркел и Зелените са с различни позиции също за данъците, преразпределение на благата, имиграция и социална политика, което показва, че това е най-малко вероятната коалиция. По-голям е шансът Зелените отново да продължат партньорството си със Социалдемократическата партия.

Изпитанието и истинските страхове на Меркел и нейния Християндемократически съюз ще изплуват късно неделя вечерта или другата седмица, след като повече от 40 милиона германци създадат политическата картина в Германия.