Основно ползите за България от присъединяването на страните от Западните Балкани към Европейския съюз (ЕС) ще бъдат свързани предимно с възможности в областта на транспорта и търговията.

Това е свързано със засилване на търговските отношения на страните в региона, увеличаване на инвестициите и подобряване на достъпа до пазарите в Западна Европа. Такава е оценката на експертите на "Кофас" в анализ, посветен на тази тема.

"От друга страна Западните Балкани биха продължили с прогреса и реформите, ако членството им е ясно предвидимо и възможно, противното предполага задълбочаване на разделението и конфронтацията, което като цяло би се отразило негативно на всички страни от региона. Все пак, лидерите на страните от Западните Балкани показват воля да преодолеят натрупаните исторически разногласия помежду си", посочват специалистите.

В анализа се казва още, че продължаването на разговорите за присъединяването на държавите от региона към ЕС ще противодейства на руското и китайското присъствие в региона.

"Страните от съюза са най-големият търговски партньор в региона, който представлява 83% от износа и 67% от вноса. Анализът показва, че високият търговски дефицит в региона се дължи на неговата ограничена производствена база със стоки с ниска добавена стойност", става ясно още от документа.

По отношение на производството в Западните Балкани до голяма степен то е финансирано от паричните преводи от емигрантите, тъй като почти ¼ от населението на тези страни живее извън родината си.

Преводите от емигранти представляват около 10% от БВП за Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия. Силното използване на еврото в региона показва тяхната висока зависимост от икономическия цикъл на Еврозоната и от нейната парична политика.

"Процесът по присъединяването към ЕС вероятно ще бъде завършен заради стратегическото географско положение на региона и желанието на ЕС да предотврати евентуални конфликти между съседни страни и да противодейства на влиянието от Русия и Китай. Очаква се това да започне с двамата най-напреднали кандидати, Сърбия и Черна гора, вероятно преди 2025 г.", прогнозират експертите.

"Членството би довело до по-малко допълнителни финансови разходи за Европейския съюз. Европейската финансова помощ приблизително възлиза на 7 милиарда евро за периода 2014-2020 г. (повечето от които засягат административни и институционални реформи) и след като едно членство започне своя прием, се изчислява, че то може да бъде завършено с допълнителни средства от порядъка на около 2% от бюджета на ЕС-28 2017", се казва още в анализа.