През изминалата 2021 година много се говореше за недостига на храни и поскъпването им, както и за дефицита на някои енергоносители и съответно покачването на цените им.

По данни за ноември, индексът на цените на храните на ООН се е повишил с 27,3% на годишна база. Това пише в свой анализ Евгений Коган, известен руски инвестиционен банкер и анализатор, понастоящем президент на инвестиционната група "Московски партньори".

Проблемът с недостига на храни и суровини за много страни в света е икономически и политически чувствителен. Как да го решим, за някои е ясно - или веднага намалете потреблението, или "изгонете" китайците - но няма бързи решения, смята Коган. По думите му, много по-лесно и по-бързо е да се намери виновникът, отколкото да се търсят трайни решения на проблемите.

Според банкера, по този начин разсъждават някои японски икономисти, които са се "огледали наоколо" и така са посочили "слона", който дотогава другите не са забелязали - а именно Китай.

Според тях, за всичко е виновен Китай, който препълва "кошовете" си със зърно, сякаш "китайският дракон се е превърнал в хамстер". Такава в общи линии е основната идея на анализа на тема "Китай съхранява над половината зърно в света, като така повишава цените му на световните пазари" (Nikkei Asia), дава пример Коган.

"Оказва се, че около 20% от световното население (това на Китай) "крие" от света повече от половината от световните запаси от царевица, ориз, пшеница и соя. Китайците всъщност нямат нужда от толкова много пшеница, тъй като запасите им са за година и половина консумация. А някъде по света около 700 милиона души гладуват", синтезира Коган разсъжденията на японски икономисти.

Привежда се пример, че делът на китайските запаси от зърнени култури спрямо световните е нараснал с около 20 процентни пункта за 10 години. Например, за ориза увеличението е от 40% на 60%. По тази логика, увеличението на вноса на храни в Китай в долари трябва да е още по-впечатляващо - за 10 години скокът е 4,6 пъти, до 98,1 милиарда долара.

И така, според някои международни анализатори излиза - пише Коган - че Китай някак трябва да накаран да спре да внася зърно, като при това раздаде запасите си на гладните хора по света. Но китайците едва ли ще се съгласят на това, добавя руският инвестиционен банкер. Той напомня, че бившият президент на САЩ Доналд Тръмп смяташе, че Китай купува твърде малко американско зърно и соя и дори е искал да убеди китайците да купуват повече, но не се е случило.

Що се отнася до връзката между нарасналите покупки и запаси от зърно на Китай и вдигането на цените им на световните пазари, банкерът привежда пример, че е имало до преди 10 години периоди, когато години наред запасите на Китай от зърно и други храни са намалявали, но това не е пречело цените на въпросните продукти да растат в световен мащаб.

Освен това, смята Коган, вероятно именно покачването на цените на основни храни и суровини в света е принудило управляващата партия в Китай да преразгледа отношението си към запасите, т.е. да започне да ги натрупва през последните години. А всъщност, цените на зърното са започнали да се повишават от 2019 г., т.е. няма пряка връзка между запасите на Китай и световните им цени, заключава Коган.

А въпросът защо расте вносът на Китай на основни храни, има логичен отговор, посочва руският анализатор. По думите му, до преди 10 години Китай си е бил "самодостатъчен" в продоволствено отношение.

Но потреблението в страната расте и вътрешното производство не достига, което означава, че трябва да се внася. Обаче основните държави, от които Китай внася зърнени храни са САЩ и Австралия, а страната не е в идеални отношения с тях - затова китайците се подсигуряват с повече запаси от продукция.

Може да каже и още нещо в тази насока, допълва Коган - при производството на етанол в САЩ годишно се употребява толкова царевица, колкото са половината от "гигантските" запаси на Китай.

Китай отчете нови рекорди при износа и вноса на стоки

Китай отчете нови рекорди при износа и вноса на стоки

Продължава силното търсене на китайски от начаалото на пандемията досега