Местата със съхранена природа в България, като защитените територии и зоните от екологичната мрежа НАТУРА 2000, имат голям потенциал за доходен поминък за местното население и за развитие на успешен устойчив бизнес.

До този извод стигнаха днес участниците в организираната от МОСВ кръгла маса на тема "Устойчиво развитие в защитените територии". Целта беше да се представят успешни практики за развитие на икономически дейности в и в близост до защитени територии, за да се повиши обществената осведоменост за възможностите, които предоставят местата със съхранена природа.

Ася Донева, експерт в дирекция "Национална служба за защита на природата" в МОСВ за пореден път подчерта, че няма изрични забрани за строителство в местата по НАТУРА 2000 и че на всеки проект ще се прави специфична оценка, защото във всяка защитена зона има конкретен вид, който се опазва и ще се преценява въздействието на проекта върху него. Няма да има унифицирани правила за оценка на инвестиционни намерения.

Александър Атанасов, експерт в отдел "Агроекология и необлагодетелствани региони" в МЗГ съобщи, че са определени 25 различни дейности, за които собствениците-ползватели на земеделски земи и гори ще могат да получават компенсации ако бъдат наложени ограничения в защитената зона по НАТУРА 2000, в която попада техният имот. През първите пет години максималната сума на компенсациите може да достигне до 500 евро за хектар. Атанасов подчерта, че ако земята не се обработва, нейният собственик няма да има право на компенсации.

Десислава Михалкова, експерт в Държавната агенция по туризма /ДАТ/, съобщи, че годишният ръст на туризма сред природата в световен мащаб е от 10 до 30 процента. Този ръст е от два до шест пъти по-голям от ръста на останалите видове туризъм. Разходите, които туристите правят за екотуризъм, нарастват с 20 процента годишно. В България туризмът в момента е териториален - планински и морски, а също така и сезонен. Екотуризмът дава много добри възможности да се преодолеят тези ограничености. По данни на ДАТ интерес към екотуризъм у нас проявяват между 140 000 и 180 000 души, което според Михалкова показва, че има голям потенциал за развитие на този вид туризъм.

Денимила Денчева, експерт в Дирекция "Превантивна дейност" на МОСВ, представи предимствата за притежателите на сертификати по европейските схеми за екомаркировка и за управление по околна среда и одитиране в туризма /EMAS/. Екомаркировката и EMAS са стандарти за отличие, посочи тя. В Европа ги притежават от 5 до 30 процента от производителите и фирмите за услуги. По думите на Денчева ЕК поощрява носителите на тези сертификати, защото те развиват бизнес, щадящ природата, като популяризира тяхната дейност.

Борис Бъров, изпълнителен директор на Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/, съобщи, че в началото на следващата година у нас стартира проект за проучване на възможностите да се отпускат кредити на малки и средни предприятия, които със своята дейност ще допринасят за опазване на местата по НАТУРА 2000. Изпълнител на проекта ще е БДЗП. Той се финансира от дирекция "Разширяване" на ЕК и ще се изпълнява в три пилотни страни едновременно - България, Унгария и Полша.

Първо ще се изберат пилотни райони, които да представят различните типове зони по НАТУРА 2000 - планински, черноморски, земеделски земи, гори и т.н., обясни Бъров. След това ще бъдат издирени малки и средни предприятия, които развиват бизнес в такива зони, или такива, чието производство е свързано с устойчиво използване на суровини от тези зони. Кредитните схеми за такива предприятия ще отпуска ЕБВР. По думите на Бъров в момента ЕБВР търси български търговски банки, които да предлагат тези кредити и вече има потвърждение от една.

Бъров посочи примери за предприемачи, които вече са идентифицирани като потенциални получатели на такива кредити. И двамата са от Белене. Единият произвежда кошници и декоративни огради за градини от аморфа /растение-вредител, което се разпространява във влажните зони по Дунав, измества естествената растителност там и ги пресушава/, продава ги в Белгия, като цената на една кошница е 70 евро. Другият произвежда калифорнийски червеи, които неутрализират оборския тор и го превръщат в компост, който се изкупува от оранжериите по 200 евро за куб.м. Също така тези червеи се изкупуват за храна на прасета.

Екатерина Гаджева, експерт по биоразнообразие в РИОСВ-Смолян, представи добри практики за развитие на устойчив туризъм в Родопите. Като примери за това, че населението е осъзнало ползите от съхранената природа тя представи предложения на местните хора за разширяване на две защитени зони - Триградското и Буйновското ждрело, внесени в МОСВ от проекта на ООН "Родопи". Предложението за Триградското ждрело е защитената територия да се увеличи двойно. Освен еко и селски туризъм и развитие на традиционни занаяти, населението в района на Триградското ждрело се занимава и с култивирано отглеждане на мурсалски чай.