Китай е единствената голяма световна икономика, която не се е свила миналата година, а в САЩ брутният вътрешен продукт падна с 3.4%. До края на 2021 г. производството в Китай ще скочи до около 11% над нивото си от преди пандемия, докато САЩ ще нараснат с 3% за същия период.

За Европа нещата изглеждат още по-сложни, като ще отнеме две години, за да се компенсира загубеното, два пъти по-дълго от другите две сходни сили в света. Нито еврозоната, нито Великобритания ще се върнат към своя брутен вътрешен продукт преди Covid, преди края на 2022 г., както беше потвърдено тази седмица от най-новата прогноза на Международния валутен фонд. Последната е съобразена с очакванията и на други организации като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Това забавено възстановяване ще означава милиони загубени работни места и стотици фабрики, затворени, или предприятия, които не работят. В дългосрочен план това може да предизвика политически вълнения и социални сътресения, пишат от изданието Barrons.

Но най-изненадващото е, че европейските правителства не изглеждат толкова притеснени от това, придържайки се засега към плановете за фискални стимули, които те въведоха миналата година - преди пандемията да се върне с пълна сила, подсилена от новите агресивни вирусни мутации.

Според икономистите на Bank of Americaq дискреционните стимули в Европа няма да достигнат 2% от БВП тази година, въпреки влошената ситуация. "Непромененият размер на стимулите, насочен към нарастващ шок, означава относително по-слабо позитивно въздействие за икономиката в региона", пишат те.

Въпреки че рядък консенсус сред икономическите експерти и международни организации, съветва световните правителства да продължават да подкрепят щедро икономиките, поне до началото на възстановяването, Европа досега се държеше така, сякаш мерките, взети миналата година за противодействие на последиците от пандемията, са достатъчни.

Резултатът е, че се справя с рецесията през 2021 г. с инструментите, създадени преди месеци за смекчаване на кризата от 2020 г.

В медийната си конференция след среща на управляващия орган на Европейската централна банка миналата година, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард потвърди, че еврозоната се е насочила към двойна рецесия, тъй като вероятно ще спадне отново това тримесечие след спада през последните три месеца от 2020 г.

Сега няма съмнение, че надеждите за бързо възстановяване през първата половина на тази година се изпариха. Мистерията е - защо европейските правителства изглеждат глухи за увещанията да поддържат стимулите живи, което ще изисква по-радикални политически решения.

Това бездействие е в контраст със случващото се в САЩ, където Белият дом и Конгресът обсъждат нов план за стимулиране (от 1.9 трилиона долара, съгласно първоначалното предложение на президента Джо Байдън) след значителни фискални усилия през миналата година.

През 2020 г., според Bruegel, базиран в Брюксел мозъчен тръст, САЩ вече са похарчили над 9% от своя БВП за незабавни стимулиращи разходи - прекия вид стимул, който не включва други форми на помощ като отсрочени данъци, дълг, удължения или държавни гаранции.

В Европа само Германия и Великобритания се доближиха до такива усилия, като всеки отдели съответно 8.3% от БВП-то си за незабавен стимул. За сравнение Франция е разходвала 5.1% от БВП-то си, Испания 4.3%, а Италия - 3.4%.

Разбира се, директните сравнения са трудни. В Европа това, което икономистите наричат "автоматични стабилизатори", има по-голямо въздействие, отколкото в САЩ, поради по-щедрите социални държави. Накратко - това е когато държавните разходи естествено се увеличават в рецесия поради обезщетения за безработица или други социални разходи. Заедно със свиващите се данъчни постъпления това води до естествен прираст на бюджетния дефицит, който сам по себе си има стимулиращ ефект. И колкото по-широка е мрежата за социална сигурност, толкова по-голямо е въздействието на споменатите стабилизатори.

Но различните политики от двете страни на Атлантическия океан отразяват различните времена на реакция в САЩ и в Европа, където две причини изглежда, че предопределят липсата на актуализиран отговор на пандемията - нито една от тях не е подложена на контрол.

Първата е - стремително нарастващото натоварване на публичния дълг след миналогодишните фискални увеличения. Основните европейски икономики ще добавят 20 до 30% от БВП към натоварването си с публичен дълг между 2019 и 2021 г., според Европейската комисия - в прогнозите, публикувани през ноември, преди някой да заподозре сериозността на втората вълна на пандемията.

Но това, което наистина има значение, е обслужването на дълга - годишните лихвени плащания - които са намалели за всички, тъй като лихвените проценти са на исторически минимуми и са реални отрицателни за повечето страни в региона.

Втората причина, поради която европейските правителства се отказват от повече стимули, е, че членовете на Европейския съюз решиха миналата година, след енергични дискусии, да стартират общ план за стимулиране на стойност 750 млрд. евро (900 млрд. долара), който ще бъде отгоре на националните политики. Това възлиза на сериозните 5% от БВП на ЕС и повече от половината ще бъдат под формата на директни безвъзмездни средства за най-нуждаещите се страни.

Но принципно съгласуван план през юли и окончателно приет през декември сега болезнено си проправя път през европейската бюрокрация и първите му евра няма да бъдат изплатени преди следващата есен. Изглежда, че Европа, в най-лошия случай: не може да вземе решения бързо и дори е по-неспособна, когато дойде моментът да ги изпълни.

Плановете от миналата година бяха предназначени да се справят с неотложни въпроси, да поддържат поминък за домакинствата и бизнеса и да се уверят, че пандемията няма да нанесе непоправима вреда на икономиката. Но на този втори етап сега са необходими огромни инвестиции за поправяне и подготовка за променен свят, както и за справяне с неравенствата, които отново се увеличиха по време на последната криза.

Ако надпреварата между ваксините и новите варианти на вируси продължи да бъде толкова нерешителна, колкото изглежда, без подобрение на здравния фронт, което се очаква преди лятото, сегашното икономическо и фискално бездействие на Европа ще окаже сериозен удар върху бъдещото й благосъстояние.