Ако има нещо, което прави услуга на китайците, то това са спестяванията. Само шепа държави има по-високо ниво на спестени средства от тях. За все още относително слабо развита държава с БВП на глава от населението една пета от това в САЩ китайците получават отлична оценка в тази област.
Ако обаче диверсификацията и разпределението на активите са ключът към запазване на богатството, то тогава гражданите на Китай получават слаб две, посочва икономистът Хари Дент пред Economy & Markеts.
Причината: 75% от състоянието им е инвестирано в недвижими имоти, а останалата част до голяма степен е под формата на пари в брой. Китайците са инвестирали прекалено много в един неликвиден актив, за който погрешно смятат, че може само да расте нагоре. А в сравнение с доходите Китай има седем от 10-те най-скъпи градове в целия свят. „С други думи азиатската страна е с най-големия балон в сектора на недвижимите имоти в днешно време”, добавя Дент.
Той посочва още, че съотношението между цени и доходи в по-скъпите градове е огромно. Един апартамент в градове като Пекин, Шанхай и Шенжен е с площ от едва 60 кв. м и струва около 460 долара за един квадратен фут (0,09 кв. м) или общо 300 000 долара. В по-малките градове цената на апартамент е около 100 000 долара.
„На пръв поглед тези суми може да не звучат толкова големи. Но ако миниатюрни апартаменти се продават за 300 000 долара в най-големите градове, в които цените са 30 пъти по-високи от доходите, то това би означавало, че китайците изкарват само около 100 000 долара годишно, което съвпада с реалната статистика”, споделя икономистът.
Тук идва и логичният въпрос: как хората в Китай си позволяват ужасно скъпите си домове? Всичко опира до феноменално високото ниво на спестявания в страната. В сравнение с около 2% в САЩ китайците средно пестят около 30 на сто от доходите си. А за по-заможните числото е два пъти по-голямо.
Причината за способността на китайските граждани да се сдобиват със собствени домове обаче не е само в пестеливостта. Семейството и приятелите помагат на по-младите хора да си купуват подобни скъпи жилища – обикновено без ипотека. Само 18% от домовете имат ипотека в сравнение с половината от жилищата в САЩ.
„Проблемът на Китай е, че хората са инвестирали солидните си спестявания в един масивен балон на недвижимите имоти и не осъзнават опасностите, които дебнат над състоянието им”, смята още авторът.
В урбанизираните територии жилищата са скочили с около пет и седем пъти от 2000 г. насам. Това е по-високо ниво дори от безпрецедентния балон в Япония през 80-те години на миналия век, когато Страната на изгряващото слънце пострада от срив в размер на 60 процента, от който така и не се възстанови.
По мнението на Хари Дент този висок процент дори е минимумът, който китайците следва да очакват. А това би било опустошително за китайците. Оценява се, че богатството на домакинствата в Китай е 27,2 трилиона долара или около три пъти повече от БВП на страната. Като се вземе предвид, че 75 на сто от тези средства са вложени в недвижими имоти, състоянието им се снижава до 20,4 трилиона долара. Ако жилищата спаднат с 60 на сто, както се случи в Япония, това би означавало, че 12,2 трилиона долара просто ще изчезнат.
Дент предвижда, че тази криза в Китай ще бъде най-голямото изпаряване на богатство на домакинствата в съвременната история.
kostadin-malchev
на 16.05.2016 в 15:55:40 #2Написано е от недоучил икономист...
lena-srebreva
на 16.05.2016 в 13:32:45 #1Това, че 75 на сто от средства на домакинствата в Китай са вложени в недвижими имоти само поставя страната на по-високо ниво по индекс на човешкото развитие. Факта, че само 18% от домовете имат ипотека /в сравнение с половината от жилищата в САЩ/, а останалите са закупени със спестенни от домакинствата средства не определя тези покупки като инвестиция в един неликвиден актив. Как покупка със спестени пари за задоволяване на жилищните нужди може да се нарече инвестиционен балон?