Към края на ноември 2008 г. брутният външен дълг на България възлиза на 36.928 млрд. евро, като по сравнение с края на 2007 г. нараства с 28%, или с 8.074 млрд. евро, сочат публикувани вчера данни на БНБ.

Като процент от БВП брутният външен дълг на България е вече 108.6%, като нараства с 8.8 процентни пункта спрямо декември 2007 г. На месечна база (спрямо края на октомври) брутният външен дълг се е увеличил с 348.8 млн. евро.

За увеличението на дълга най-силно допринася увеличението на задълженията на сектор Банки (увеличение от 3.863 млрд евро, 66.9%).

Коментарът на агенция Ройтерс е, че банките, които в България почти изцяло са чуждестранна собственост, точат фондове от своите компании - майки в чужбина, за да разширят кредитната си активност в България.

Икономистите вече ни предупредиха, че покачващият се външен дълг на България в съчетание с високия дефицит по текущата сметка правят страната ни уязвима спрямо външни шокове. Глобалната финансова криза може да засегне компаниите майки и съответно и притокът на капитал от чужбина е изложен на риск.

Наистина, до края на ноември този сценарий за паническо изтегляне на средства от България от страна на банковите централи не се оправдава. Но когато икономическият растеж и у нас се забави заради глобалната финансова криза, изплащането на кредитите ще стане още по-трудна задача.

Статистиката на БНБ показва, че за обслужване на външния си дълг (главници и лихви) България е заплатила за първите 11 месеца на 2008 година сумата 5.976 млрд. евро, което се равнява на 17.6% от БВП на страната.

В същото време дългът на сектор Държавно управление е спаднал до 8% от БВП. Намалението се дължи основно на погасени през март 2008 г., преди падежа, заеми към Световната банка.

Българското правителство поддържа политика на фискални излишъци, за да противодейства на бума на частния дълг (при положение, че „разрешеният" публичен дълг според Пакта за стабилност и растеж е 60% от БВП).

Към края на ноември публичният и публично гарантиран дълг на България е 4.1 млрд. евро, намаление с 2.8% за последните 11 месеца, докато за същия срок публичният дълг е нараснал с 1.4% до 38.2 млрд. евро.

По валути, структурата на българският дълг е 86.2% в евро, 7% в долари на САЩ и 6.8% в други валути.

Още цифри

Дългосрочните задължения са 61.6% от дълга, като нарастват с 3.638 млрд. евро спрямо края на 2007 г. Краткосрочният дълг нараства с 45.6% спрямо края на 2007 г., което се дължи главно на сектор Банки и особено на нарастването на депозитите на нерезиденти с 2.5 млрд. евро.

Дългът на банките възлиза на над 9.6 млрд. евро (28.3% от БВП), като нараства с почти 3.9 млрд. евро (66.9%) спрямо края на 2007 г.  В края на ноември 2008 г. депозитите на нерезиденти в местни банки възлизат на 6.4 млрд. евро., като увеличението спрямо края на декември 2007 г. е в размер на 2504 млн. евро.

Дългът на Други сектори (задължения на търговските фирми от реалния сектор и на домакинствата) е 12.06 млрд. евро (35.5% от БВП), като нараства с 2.22 млрд. евро спрямо края на 2007 г. Над 6 млрд. евро от задълженията в Други сектори представляват задължения на фирми с пряко чуждестранно участие.

Вътрешнофирменото кредитиране е нараснало с 2.373 млрд. евро за последните 11 месеца до 12. 5 млрд. евро (36.8% от БВП) към края на ноември 2008 г.

Получените кредити и депозити от нерезиденти в периода януари - ноември 2008 г. са в размер на 11.464 млрд. евро. От тях в банките са отишли 5.8 млрд. евро.

За януари - ноември 2008 г. среднопретегленият лихвен процент по декларираните нови кредити в щатски долари е 6.2% и е по-висок с 2.8 процентни пункта от този за същия период на 2007 г. Среднопретегленият лихвен процент по декларираните нови кредити в евро е 5.2%.

През януари - ноември 2008 г. по обслужването на външния дълг на сектор Държавно управление са извършени плащания в размер на 908.3 млн. евро (2.7% от БВП). За същия период банките извършват плащания в размер на 2.382 млн. евро, а Други сектори 1.675.4 млрд. евро.

Общият нетен паричен поток за януари - ноември 2008 г. е положителен в размер на 6.127 млрд. евро (18% от БВП) при положителен в размер на 5958.4 млн. евро (20.6% от БВП) за същия период на 2007 г.

Почти 55% от кредитите, договорени през януари - ноември 2008 г. са с плаващ лихвен процент.

От аналитичните сметки в приложенията на официалния статистически документ на БНБ се вижда, че с над половин милиард евро е увеличението на брутния външен дълг от сектора „операции с недвижими имоти" - до 2.635 млрд. евро. Второ по важност е увеличението на брутния ни дълг в сектора снабдяване с електричество, вода и газ, където брутното ни задължение е над 1.5 млрд. евро, а увеличението за разглежданите 11 месеца на 2008 г. - 334 млн. евро.

По държави, външния дълг на Други сектори (реална икономика и домакинства) е най-висок към Холандия (над 1.7 млрд. евро), Люксембург (над 1.5 млрд.), Австрия и Великобритания с над 1 млрд. евро.