Очаквано дефицитът на Консолидираната фискална програма продължава да се увеличава. Според последните данни на Министерството на финансите за април той е малко под 1.1 млрд. лева, а за април се очаква да е 1.2 млрд. лева.
Вярно е че като процент от БВП - 0.6% , тази сума изглежда повече от приемлива. Но пък сравнението й с резултата от миналата година показва обезпокоително за размерите си влошаване с 1.8 млрд. лева (около 17%).
Запазването на подобна тенденция ще доведе в края на годината до дефицит от близо 4.5% без да се отчита планираното по закон увеличение на разходите за пенсии и при положение, че бъдат изпълнени само половината от заложените в бюджетната програма разходи.
Второто условие е да няма допълнително влошаване на постъпленията по косвени данъци.
От данните за изпълнението на бюджета се вижда, че причина за разширяващите се дефицити е постоянно нарастващата пропаст между ръста на приходите и ръста на разходите.
Според Министерството на финансите приходите, помощите и даренията по КФП към май 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 24.8 млрд. лв. и нарастват с 2,0 млрд. лв. (8,6 на сто) спрямо отчетените към края на месец май 2022 година.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2023 г. са в размер на 26.0 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към май 2022 г. бяха в размер на 22.2 млрд. лева. От тези данни се вижда, че ръста на разходите е почти два пъти по-голям от този на приходите.
Пак според Министерството на финансите хазната има проблем с ръста на постъпленията от ДДС, най-вече заради външни фактори. Но и при приходите от ДДС от сделки в страната има проблем.
А тези постъпления са основополагащи за стабилността на фиска и когато те буксуват това е сигнал за структуроопределящ риск за хазната. От факторите, които Министерството на финансите посочва за състоянието на постъпленията от ДДС се остава с впечатлението, че проблемите при него са дългосрочни и задълбочаващи се, а не временни.
Що се отнася до разходите, при тях основният двигател на бързият им ръст са увеличението на пенсиите, както и тези за издръжка и персонал. Това се подчертава във всички месечни отчети на Министерството на финансите. Включително в този за май пише:
"В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, издръжка, персонал и други".
Ръстът на харчовете за пенсии тепърва ще се увеличава, защото никой не смята да се отказва от актуализацията им от юни нататък. Така че в тази област не се предлага някакво решаване на проблема. По-скоро се върви към задълбочаването му.
За момента има удържане на капиталовите разходи. До момента по последни данни от Министерството на финансите за април държавният бюджет е похарчил по това на направление близо 517 млн. лева. Вярно е че това два пъти повече в сравнение със същия период на 2022-а.
Но в същото време е под 10% от планираните общи капиталови разходи за 2023-а. А по-голямата част - над 67%, от този план трябва да се изпълни заради ангажименти по европейските програми, които са обвързани с получаване на допълнителни нови милиарди от ЕС.
Освен това без капиталови разходи не може да се подкрепя ръста на БВП, прогнозите за които и без това са ниски - между 1% и 1.8 процента. А от ръста на БВП зависят у увеличенията на проходите от данъци, които винаги се залагат като процент от БВП.
От всички тези изнесени до тук данни се вижда, че хазната е изправена пред сериозни предизвикателства, за които политиците не само, че не предлагат решения, но и задълбочават проблемите.
В този ред на мисли предложеното от служебното правителство ново удължаване на действието на закона за държавния бюджет от 2022-а не само спешно кърпене на разкъсващата се фискална тъкан на държавата. А вече има нужда от нова дреха, защото от многобройните кръпки основата почти не се вижда.
USD
CHF
EUR
GBP
