Правителството в Атина да се съсредоточи върху своята спасителна програма и да осъществи необходимите структурни реформи и чак след това търси облекчаване на дълга. Това заяви президентът на Европейската централна банка Марио Драги в интервю за вестник "Катимерини", цитирано от БНР.

Драги заяви, че "силната ангажираност" към третата спасителна програма за Гърция от май 2010-а година насам и "решителността" за нейното прилагане от страната на министър-председателя Алексис Ципрас и неговата двупартийна коалиция ще бъде от съществено значение през следващите месеци. Той отбеляза, че осъществяването на структурните реформи, изисквани от гръцките кредитори, ще доведе икономиката на страната обратно към пътя на растеж.

Шефът на ЕЦБ каза, че е от жизненоважно значение, че правителството не поставя под съмнение целите на договорената програма. Той приветства изявлението на Ципрас пред неговия кабинет, че целта е да се приложат без забавяне необходимите мерки и да се гарантира, че Гърция ще премине успешно първия преглед по изпълнение на спасителната програма, който ще бъде извършен от страна на международните институциите.

Марио Драги добави, че друг ключов елемент през следващите месеци ще бъде дискусията за устойчивостта на гръцкия дълг. Той отбеляза, че ЕЦБ вече е изразила загриженост във връзка с това дали дългът на Гърция е устойчив и предположи, че вероятно ще е необходим "елемент", включващ облекчаване на дълга.

В петък ръководителят на Европейския департамент на Международния валутен фонд Пол Томсън, посочи, че базираната във Вашингтон организация ще настоява да се търси "значително" намаляване на гръцкия дълг, ако МВФ да бъде част от третата спасителна програма.

„Ние смятаме, че Гърция не може да се справи със своя дълг, без той да бъде облекче"н, каза Томсън на заседание на МВФ в Лима, Перу. Гърция не може да се справи с дълговата тежест само чрез реформи и икономии, допълни той.

Вестник "Катимерини" цитира свои европейски източници, според които всяко едно преструктуриране на гръцкия дълг няма да представлява първоначална задача, а ще бъде свързано с продължаване на мониторинга на гръцката икономика и след края на настоящата програма, която ще продължи до лятото на 2018-а година. Това отразява опасенията на някои държави от еврозоната, според които, ако Гърция получи облекчаване на дълга преди края на спасителната програма, тогава политиците в Атина ще станат по-малко отговорни веднага след края на външния мониторинг след три години.