Инвазията на Русия в Украйна усложнява задачата на Европейската централна банка (ЕЦБ), която ще трябва да коригира паричния си отговор на двойния риск от инфлация и забавяне на растежа в еврозоната, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
Ефектите от войната ще бъдат в центъра на дискусиите на днешното заседание на управителния съвет. Тази голяма криза променя ситуацията за институцията, която на предишното си заседание през февруари отвори пътя към "затягане" на паричната си политика.
Тогава ЕЦБ изглеждаше готова да нормализира постепенно действията си след две години свръхгъвкава политика в подкрепа на икономиката срещу "Ковид-19", на фона на безпокойствата от по-продължителна от предвиденото инфлация.
Сега обаче, в този безпрецедентен от края на Втората световна война геополитически контекст, ЕЦБ е в готовност за всякакви необходими мерки, за да осигури стабилността на цените, заяви президентът на банката Кристин Лагард.
Рискът от стагфлация - комбинация от инфлация и икономическа стагнация - определено се е засилил, коментира Карстен Бжески, икономист от ING.
Конфликтът вече доведе до покачване на цените на суровините, най-вече на енергоносителит, което може да ускори темпа на инфлацията още повече.
Инфлацията ще се засили още и ще се задържи дълго, като растежът на активността ще бъде потиснат, прогнозира Ерик Дор, директор на икономическите проучвания в Школа по мениджмънт (IESEG School of Management).
Отрицателното отражение върху европейския растеж ще произтича от високата инфлация, влиянието върху финансовите пазари, продължителните нарушения на веригите за доставки и спада на доверието на бизнеса и потребителите.
Бюджетните мерки биха могли да смекчат тези ефекти, както стана в разгара на пандемията.
За да определи насоките си, ЕЦБ ще разполага днес с нови макроикономически прогнози, включващи нови данни, по-специално за рекордната инфлация от 5,8% в еврозоната през февруари и оценка на предвидимите ефекти от украинския конфликт.
Наблюдателите очакват банката да потвърди приключването - както е предвидено през март, на програмата за изкупуване на облигации, приета, за да се противодейства на предизвиканата от пандемията рецесия.
Въпросите обаче ще се насочат към продължаването на предишната програма за изкупуване на частни и държавни активи - количественото смекчаване (QE): засега се очаква тя да бъде сведена на 20 до 40 милиарда евро месечно от април, после да бъде намалена до 20 милиарда евро до октомври, като остане активна колкото е необходимо.
Щом приключи нетното изкупуване на активи, ще бъде решено за първо повишение на лихвите.
Очаква се ЕЦБ да преразгледа в посока към сериозно повишение на прогнозата си за инфлацията през 2022 г., която в момента е за 3,2% - доста над целевите 2% в средносрочен план.