Западният съсед на Турция и исторически съперник - Гърция, обмисля да натрупа по-голям брой оръжия. Страната ще похарчи над €25 милиарда за доставки на оръжие до 2036 г., включително нови подводници, дронове, сателити и бойни самолети, съгласно 12-годишен план, който ще бъде представен на парламента през следващите седмици, съобщава Reuters, цитирайки тсвои източници.
Този ход е част от опитите на Гърция да модернизира въоръжените си сили, докато излиза от дълговата криза, обхванала периода 2009-2018 г., която доведе до години на строги икономии, и докато се опитва да бъде в крак с Турция, която може да се похвали с процъфтяваща отбранителна индустрия и по-малка зависимост от внос за отбранителните си нужди, пише Daily Sanah. Двете страни имат спор за морските граници, енергийните ресурси и въздушното пространство в източното Средиземноморие.
Гърция, която е член на Европейския съюз и НАТО, вече харчи около 3% от своя брутен вътрешен продукт за отбрана. Това е почти двойно повече от средното за ЕС, който е подложен на натиск да засили отбраната си, тъй като 75-годишният съюз със Съединените щати е под напрежение.
Военният план на Атина включва закупуването на четири нови подводници, нови въздушни, морски и подводни дронове и комуникационен сателит, според източниците ан Reuters. Част от парите ще бъдат използвани за разработване на противовъздушен и антидронов купол, наречен "Ахилесов щит", и за плащане на 20 изтребителя F-35, които са поръчани от САЩ.
Според плана Гърция ще модернизира по-старите изтребители F-16 до ниво "Viper" и четири произведени в Германия фрегати MEKO 200, които вече служат във флота. Страната иска да се сдобие и с до шест нови големи патрулни катера или корвети, които да бъдат построени в гръцките корабостроителници. Новата военна стратегия е продължение на вече обявената идея за закупуване на нова ракетна артилерийска система с голям обсег до 300 километра. Повечето ракети ще защитават североизточната граница на Гърция с Турция и нейните острови в Егейско море.

Източник: iStock
Затопляне на гръцко-турските отношения?
Гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас, който е изправен пред обвинения в подкопаване на възобновяващите се връзки с Турция, заяви миналия декември, че страната е изправена пред "реална заплаха от война" от страна на Турция, докато защитаваше почти удвояването на разходите за отбрана на Гърция. Военните разходи ще нараснат до 6,1 милиарда евро - от 3,6 милиарда евро - поради увеличените доставки на оборудване през 2025 година.
На този фон Турция отделя 26,8 милиарда евро за въоръжение.
Гърция харчи около 3% от годишното си икономическо производство за отбрана, което е повече от повечето държави от ЕС. Това се дължи главно на дългогодишното напрежение с Турция. Гръцките въоръжени сили имаха недостиг от 20 милиарда евро по време на продължилата десетилетие дългова криза в страната. Гърция е една от 21 страни, участващи в Европейската система за противовъздушна отбрана - European Sky Shield, която беше инициирана от Германия, но правителството в Атина смята, че напредъкът е твърде бавен.
Турция пък представи своя собствена система "Стоманен купол" наскоро и вече може да се похвали с бюджет за отбрана, много по-висок от Гърция, която е неин съюзник в НАТО. За разлика от Гърция, Турция разчита на собствения си местен арсенал в своя "Купол" и други области, особено на безпилотни бойни превозни средства. Гърция, от друга страна, ще похарчи по-голямата част от бюджета си за отбрана за плащания за френски изтребители Rafale и фрегати Belharra и модернизация на изтребители F-16.
След дълъг период на напрежение, белязан от спорове относно нелегалната миграция, Кипър, енергийните проучвания и териториалния суверенитет в Егейско море, Турция и Гърция предприемат стъпки за изграждане на доверие за крехка нормализация на отношенията си, които преминаха в нова глава със знаковото посещение на президента Реджеп Тайип Ердоган в Атина през декември 2023 година.
И докато длъжностни лица от двете страни изразиха ангажимент за поддържане на положителния климат, проблемите са отдавнашни и дълбоко вкоренени и никоя от страните не очаква процесът да премине без сътресения, особено в Егейско море, където турски и гръцки самолети често се сбиваха доскоро.
Анкара многократно е предупреждавала своя съсед да не влиза в надпревара във въоръжаването с Турция, особено за изграждането на военно присъствие на спорните острови в Егейско море от 60-те години на миналия век, в нарушение на следвоенните договори. Закупуването от страна на Гърция на изтребители F-35 от САЩ и увеличаването на бюджетите за отбрана имат за цел да противодействат на защитата на турските интереси в Източното Средиземноморие.
Гърция твърди, че трябва да защитава островите срещу потенциална атака от страна на Турция, но турски официални лица казаха, че продължаващата милитаризация на островите може да доведе до това Анкара да постави под въпрос собствеността им.