Все още е рано да се прогнозира накъде ще тръгнат банковите лихви в близките няколко месеца, след като тези по депозитите паднаха до рекордно ниско ниво, а тези по-кредитите остават на равнище под 4%. Около това се обединиха участниците в панела "Банки и небанкови финансови институции" на годишното издание на конференцията "Шумът на парите", която се провежда в София от 31 май до 1 юни.

Изпълнителният директор на "Пощенска банка" Асен Ягодин смята, че има възможност те да тръгнат нагоре през 2018 година. "В средата на следващата година ще бъдем в различна лихвена среда. Вероятно е обръщане на тенденцията, което означава, че потребителите трябва да са готови за по-високи разходи по кредитите", коментира той.

По думите на експерта обаче покачването няма да бъде драстично и ще става плавно - с 0,2 до 0,3 процентни пункта през 2018 година.

Кои банки дават най-високи лихви по депозити през 2017 година?

Кои банки дават най-високи лихви по депозити през 2017 година?

Само при три доходността е над 1%

Председателят на Надзорния съвет на "Сосиете Женерал Експресбанк" Мартин Заимов обаче е на друго мнение. Според него е трудно да се направи подобна прогноза, тъй като движението на лихвите зависи от много фактори.

"Голяма част от тях са напълно неясни, като икономическите промени в Щатите, например. Трудно е да се прогнозира и какво ще се случи с европейските икономики, както и с политиката на Федералния резерв и на Европейската централна банка. Заради това не се наемам да коментирам подобни очаквания", заяви той.

Иван Кутлов, който е началник на управление "Трежъри" в "Обединена българска банка", обаче смята, че са възможни различни сценарии. "В момента средата може да тръгне в двете посоки. Лихвите може и да се задържат за по-дълго на настоящото ниско ниво", коментира той, като допълва, че все пак допълнително понижение надали ще има.

Снимка 296970

Чакат ли ни още сливания в банковата сфера?

Участниците в панела коментираха и темата за последните сделки в банковия сектор и възможностите за допълнително окрупняване на пазара.

"Ще има допълнителна консолидация в България. Още през 2007 година казах, че дори 15 банки биха били много. Вероятно 10 до 12 финансови институции и допълнително 2 до 3 нишови банки биха били достатъчни, за да покрият нуждите на пазара", твърди Ягодин.

Разрешено: Собственикът на СИБАНК купува и ОББ

Разрешено: Собственикът на СИБАНК купува и ОББ

Сделката получи благословия и от БНБ

По неговите думи до този процес ще доведат няколко фактора. Един от тях са повишените разходи на финансовите институции заради ниските лихви. Експертът посочва, че това свива маржа на малките играчи в сектора и те трудно издържат на конкуренцията.

Друг фактор е все по-интензивното участие на технологиите в сферата, като интегрирането им също оскъпява бизнеса. Разходите на банките ще стават и по-високи, заради предстоящи промени в регулациите на пазара, който става непривлекателен за малките участници.

Защо 2018 година може да бъде важна за банковия сектор?

През следващата година в сила влизат няколко нови регулации за финансовите институции в Европейския съюз (ЕС), които могат да имат решаващо значение за развитието на сектора в бъдеще.

По думите на Жулиета Мандажиева от адвокатско дружество "Точева и Мандажиева" една от основните промени ще бъде преминаването към т.нар. отворено банкиране. "Голяма част от данните за клиентите ще трябва да стане достъпна за трети лица с цел извършване на част от финансовите услуги от тези други играчи. Идеята на ЕС е така да се засили иновативността на сектора и конкуренцията", обясни тя.

Банките в България държат активи, колкото цялата икономика

Банките в България държат активи, колкото цялата икономика

И 1/3 от тях се държат от чуждестранни финансови институции

Друго нововъведение ще изисква определени банкови продукти да бъдат насочвани към конкретни групи клиенти. "В момента много от тях не се разбират от всички потребители. Необходимо е хората, на които се предлага дадена услуга, да знаят как се формират разходите по нея, каква доходност ще им донесе тя и т.н.", каза Мандажиева.

"Третата регулация е GDPR (General Data Protection Regulation), която ще промени начина, по който се третират данните за потребителите. Всеки от тях ще има право да поиска информация за него да бъде поправена или изтрита", допълни експертът.