Турската лира вече загуби почти една четвърт от стойността си тази година, а растящата инфлация и нежеланието на централната банка на страната да повиши лихвените проценти разпалиха опасенията от нова валутна криза. Турция отдавна е смятана за един от по-рисковите пазари. Днес обаче страната има толкова големи дефицити, че трябва да разчита на външно финансиране за подхранване на икономически растеж.
Хронологията
Опасенията относно здравето на крехкия банков сектор на Турция ескалират още в края на 2000 година, когато банките трябваше да затворят междубанковите линии за уязвими кредитори, а инвеститорите да изхвърлят акции и държавни облигации, припомня Reuters. Сривът на Demir Bank ускорява изтичането на капитали, а централната банка спира спешните кредитни линии, за да запази вътрешните си активи.
Турция получава $10,5 милиарда от Международния валутен фонд, което позволява на централната банка да защити обвързването на лирата с щатския долар, но не и преди валутата да падне с 25% за по-малко от три седмици. Политическата криза в страната допълнително подкопава доверието в системата, предизвиквайки обезценяване с около една трета спрямо долара.
Политиците не са склонни да действат, за да спрат падането на лирата, тъй като президентът Реджеп Ердоган, преди местните избори, призовава за поддържане на ниски лихвени проценти. През 2014 година спадът на валутата принуждава централната банка да повиши лихвените проценти до 12%.
Турция преживява разтърсващи политически промени след опита за преврат през юли 2016 година и конституционния референдум през 2017-а, който води до преминаване от парламентарна към президентска република.
През май 2018 година Ердоган обещава по-строг контрол върху паричната политика и по-ниски лихви, което допринася за опасенията за икономическа нестабилност. Вашингтон налага икономически санкции, след като Турция задържа американския пастор Андрю Брънсън по обвинения в тероризъм. След санкциите валутата пада с 25% само през месец август.
Сривът на турската лирата предизвиква икономическа криза в страната и предизвика понижаване на редица държавни рейтинги
Централната банка на Турция намалява лихвените проценти с 500 базисни пункта между септември и декември 2021 година, дори когато инфлацията се покачва до 36%, заради затруднения във веригата за доставки и Covid-19.
Лирата се срина с близо 30% през ноември миналата година, което накара местните политиците да предприемат стъпки, с които да убедят банките и компаниите да държат сметките си в лири, а не в чуждестранна валута, докато централната банка се намесва, за да стабилизира лирата.
След няколко седмици на относително спокойствие в началото на 2022 година, кризата с лирата се завръща, след инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари. Войната допринесе значително за глобалните покачвания на цените, а на този фон инфлацията в Турция вече надхвърля 70%. И се очаква да се ускори.
Ердоган обещава да поддържа лихвите ниски, а все повече финансови експерти се опасяват, че страната може да е изправена пред нова и невиждана валутна криза.
USD
CHF
EUR
GBP
