За втори пореден месец намалява инфлацията в еврозоната, съобщава CNBC, като се позовава на данни от "Евростат". През декември общата инфлация, която включва енергийните разходи и тези за хранителни продукти, е 9,2% на годишна база при 10,1% през ноември. От юни 2021 г. тенденцията беше на ежемесечен ръст на цените.
Според експерти основен фактор са намаляващите цени на енергоресурсите - например природният газ сега се търгува на борсата за 72,42 евро на мегаватчас при 349,90 през август.
"За намаляването на инфлацията ще помогне постепенното разрешаване на енергийната криза - чрез строеж на нови газови терминали, инвестиции в нови енергийни мощности (соларни, вятърни, ядрени), приключване на ремонтите на френските ядрени реактори. В същото време, световните цени на храните вече не се увеличават (дори отчитат спад на годишна основа), което ще спре друг основен двигател на инфлацията в последните две години. Разбира се, да не забравяме и ЕЦБ, която доста бързо повишава лихвите, с което ще елиминира риска от инфлационна спирала", коментира в социалните мрежи икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.
Той отбеляза, че балтийските страни може да остават с високи нива на инфлация, но реално по-бързо са стигнали пик и вече се вижда тенденция на намаляване.
Експерти коментират пред CNBC, че е слабо вероятно Европейската централна банка да промени политиката си само и единствено на база случващото се на силно нестабилния и тотално разбъркан от войната в Украйна енергиен пазар.
ЕЦБ повиши основния си лихвен процент до 2%, за да овладее инфлацията, като се очакват нови корекции нагоре през тази година - вероятно до 3 на сто. По-рано през седмицата гуверньорът на Френската централна банка и член на УС на ЕЦБ Франсоа Вилероа коментира, че лихвените нива може да достигнат своя пик през лятото.
През декември Европейската централна банка обяви целите си за 6,3% средна инфлация през 2023 г. и 3,4% през 2024 г. с тенденция да спадне до 2%.