Както вече споменах няколко пъти в инвестирането всичко се свежда до две неща - доходност и риск. И докато всеки инвеститор има в главата си някаква идея за това каква доходност очаква, при момента с риска хората далеч не са толкова добре подготвени.

След дълъг печеливш пробег фондовите пазари паднаха през 2018 г., след което регистрираха най-сериозното си възстановяване (в началото на тази година) от над 20 години насам. Сега обаче, пред инвеститорите стои друг сериозен въпрос - време ли е да се отправят към изходите, за да не останат в "горяща сграда"?

Истината е, че инвестирането в акции е свързано с приемане и управлението на риска. Най-вероятно сте чували две основни правила свързани с риска - "без риск няма печалба", или "колкото повече риск, толкова по-голяма печалба".

И докато първият постулат идва да подскаже, че всяка инвестиция на финансовите пазари, трябва да се свързва с известна степен на риск, който трябва да се поеме, вторият - сочи към зависимостта, която е налице при рационални решения - а именно, когато се търси по-висок доход, инвеститорът трябва да е склонен да поеме по-голям риск. Разбира се, не разглеждам нерационалното поемане на риск от страна на инвеститорите, който не е свързан реципрочно с по-висока очаквана доходност (макар и инвеститорите често да предприемат подобни инвестиции).

Сега ще разгледам някои възможности по отношение на инвеститорите и риска, измежду които всеки може да избира, или пък да модифицира в зависимост от собствените си предпочитания и толерантност към риск.

Общо взето нещата стоят по следния начин - ако искате висока възвръщаемост, трябва да поемате по-големи рискове. От друга страна, ако искате да сведете до минимум нивото на риска, ще трябва да се съгласите с по-ниска дългосрочна възвръщаемост.

Има много начини да регулирате риска, но най-лесния и общоприет е като настроите баланса между акции и облигации в портфейла си.

За повечето инвеститори идеалният портфейл вероятно ще включва както акции (за растеж), така и инвестиции с фиксиран доход (за стабилност на портфейла).

За да илюстрирам компромисите, които инвеститорите ще трябва да правят между доходност и риск, ще посоча някои комбинации и сравнения, с използването единствено на широкия щатски индекс и щатски държавни ценни книжа, които са инструмент с фиксиран доход и с които ще се регулира риска.

И докато при инструментите с фиксиран доход може и да има по-добри възможности, това е един добър начин да се илюстрират рисковете и наградите за инвеститорите.

Сравненията на пазарната възвръщаемост и рисковите фактори са основани на пазарни данни за 49 календарни години между 1970 и 2018-та година.

В първата таблица ще видите резултатите през този период за три доста различни разпределения: 20% акции за много консервативния инвеститор, 50% акции за умерено консервативния инвеститор и 100% акции за агресивния инвеститор. Останалата част от портфейла е в държавни съкровищни бонове.

Снимка 421375

Таблица 1: Три избора на облигации срещу акции

Тези три варианта показват, че по-високата възвръщаемост - и по-високите рискове - се свързват с по-голям процент на акциите в портфейла.

Вижда се обаче, че разпределението на портфейл от 50% в акции и 50% в облигации, може да е подходящо за голяма част от инвеститорите. Защото то се отличава с относително добра възвръщаемост при близо наполовина по-ниско стандартно отклонение в сравнение с варианта 100% в акции.

Наполовина е загубата и при най-големия спад и най-лошите 12 месеца, при този род инвестиции, спрямо 100% в акции, като за това се жертва 1.4 процентни пункта средна годишна доходност.

И докато по-младите инвеститори могат да си позволят по-голям риск поради два основни фактора - по-дългия инвестиционен хоризонт пред тях и нуждата от критично натрупване на капитал, то по-възрастните инвеститори, които не могат да си позволят да чакат "лоши периоди за борсата", би следвало да насочват към варианта 20 до 30% в акции.

Изследвания сочат, че 10-процентни пункта повишение на теглото на акциите, се свързва с между 0.2 и 0.5 процентни пункта по-добра годишна доходност.

Това може и да не изглежда като голяма разлика, но първоначалната инвестиция от 10 000 лева при доходност от 9.1% ще нарасне до 325 829 лева след 40 години. При темп на възвръщаемост от 8.8%, същата сума би се превърнала в 291 847 щатски долара.

Големите институционални инвеститори като застрахователните компании и пенсионните фондове традиционно приемат разпределение от 60% акции и 40% фондове с фиксиран доход. Тези големи инвестиционни пулове изискват растеж да остане пред инфлацията, но те също се нуждаят от достатъчна защита от катастрофални загуби, за да могат да изпълнят задълженията си към пенсионерите.

Разликата е значителна, а когато се прилага за по-големи суми и повече години става още по-осезаема.

И все пак не можем да знаем какво е бъдещето и всеки инвеститор трябва да изхожда от личната си визия и инвестиционни цели - които включват очаквана доходност и склонност към риск.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка, или продажба на акции, или облигации